Дребната старица, която наруши всички правила

Малко след като корабът отплава от Хелзинки обратно към Швеция и мина покрай малкия остров Свеаборг, Марта усети как вятърът се блъсна в корпуса, но не се разтревожи. Тези големи модерни фериботи имаха солидни стабилизатори. Никой от останалите сякаш дори не забеляза – бяха твърде заети да си сервират храна от огромната шведска маса, да си говорят и да се смеят.

– Ресторантите тук изобщо не са лоши, но каютите не могат и да се сравняват с апартамента „Принцеса Лилиан“ – отбеляза Марта.

– Слава богу, че скоро ще се върнем в хотела – отговори Кристина. – Стандартът там е много по-висок, а освен това сме на твърда земя.

– Невероятно е колко бързо се свиква с всичко – каза Марта. – Все пак си резервирахме луксозни каюти, но въпреки това приличат на гардеробчета в сравнение с апартамента.

– Е, скоро ще можем да оставим кражбата на изкуство на века зад гърба си и да планираме следващия си удар – каза Греблото и прегърна Кристина през раменете. – Защо не останем още малко в хотела? Вече можем да си го позволим.

– Но нали нямаше да плащаме за хотела – възрази Ана-Грета. – А и сигурно не сте забравили, че би трябвало да отидем в затвора?

– Естествено, че не – каза Умника. – Но според мен не зависи от нас кога ще се случи това – полицията ще го реши.

– Ще видим дали от музея са ги замесили, но според мен няма да са посмели – каза Марта. – Нали си спомняте какъв послепис сложихме в края на бележката за откупа? „Ако се обърнете към полицията, картините ще бъдат унищожени.“ Естествено, ние няма да го направим наистина, но го написахме.

– Въпреки това трябва да внимаваме – напомни им Ана-Грета. – Сега тези пари са наши. Но трябва да помислим за бъдещите си планове, Марта. Къде ще скрием толкова много пари? Те няма да се съберат в личните сейфове, които дават в банковия трезор.

Настъпи неудобно мълчание, защото никой не се беше сетил за тази подробност. Точно това беше един от недостатъците на планирането на етапи. Пак бяха пропуснали нещо важно. Марта въздъхна. Когато беше малко дете в Брантевик, нещата бяха много по-лесни – просто всичко се прибираше в бараката на двора. Плячката в големия град беше нещо съвсем различно.

– Това не е проблем, докато имаме матраци – каза тя, за да ги разсее.

– Матраци? Това няма да свърши работа – възразиха останалите.

Веднага започна оживена дискусия по въпроса къде да скрият парите. Петимата не можеха да стигнат до общо мнение. Времето минаваше и докато се прибираха към каютите си, вълните бяха станали по-високи и се усещаха навсякъде в кораба. Членовете на „Лигата на пенсионерите“ трябваше да са в добра форма на следващата сутрин, когато щяха да приберат пазарските колички. Точно преди да заспи, Марта си преговори наум всички подробности, за да се увери, че не са забравили нещо. Спомни си за второто писмо, което бяха изпратили на следващия ден след първото: