Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Вярно е, Ал Гути, и се срещаме при обстоятелства, които никой от нас не желае. Но Онзи, който вижда всичко и знае всичко, иска нещо различно.

В отговор на това Арн само кимна в знак на съгласие и след това отказа останалите заложници освен Фахр и нареди на Арман, който стоеше до него, да се погрижи да се отнасят към този мъж като към уважаван гост във всяко едно отношение, но ако е възможно, да не му се дава възможност да види прекалено много от защитата и броя на рицарите тамплиери.

С това Фахр подмина Арн, който на свой ред влезе в групата на чакащите мамелюци. Тамплиерите оформиха ескорт около Фахр, а мамелюците — около Арн, и така двете групи се отдалечиха една от друга.

Саладин посрещна своя враг с по-големи почести, отколкото би се очаквало да бъдат оказани на човек, който бе просто командващ на една-единствена крепост. Хиляда конници в две редици преминаха отстрани на Арн в последната част от пътя до шатрата на Саладин, без по време на тази кратка езда да бъде показан и най-малък знак на неуважение.

Пред шатрата на предводителя на войската стояха две редици от охраната на Саладин, така че образуваха преграда от мечове и копия навътре към самия вход на шатрата. Арн слезе от коня си и един от охраната излезе незабавно напред, за да хване юздата и да го отведе. Арн не се поклони и лицето му не изрази абсолютно нищо, когато в следващия момент трябваше да свали меча си, както повеляваше обичаят, за да го предаде на онзи, който според него бе най-висш в отряда на охраната. Но жеста му бе посрещнат просто с поклон и с обяснението, че може да върне меча си отново на мястото му. Това озадачи Арн, но той постъпи както му бе казано.

Така с меча на колана си, той влезе в шатрата. Когато се показа в мрака, Саладин се изправи веднага и побърза да го посрещне, като взе и двете му ръце в своите, сякаш се срещаха приятели, а не врагове.

След това те се поздравиха взаимно с по-голяма сърдечност, отколкото някой от останалите мъже в шатрата бе очаквал, защото след като очите на Арн свикнаха с мрака, той видя учудени лица. Саладин му посочи място на пода в средата на шатрата, където имаше седло на камила, инкрустирано със скъпоценни камъни и украса в злато и сребро, точно срещу него имаше още едно такова седло. Те се поклониха един на друг и седнаха, докато другите мъже се настаниха на килимчета покрай стените на шатрата.

— Ако Бог ни бе събрал в друг момент, щяхме да имаме много, за което да си говорим, ти и аз, Ал Гути — каза Саладин.

— Да, но сега, когато те срещам, Ал Малик ал Насър, Победоносни кралю, както също те наричат, ти стоиш с конници и обсадни машини пред моята крепост. Така че, страхувам се, разговорът ни ще бъде много кратък.