Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Около обяд доведоха до портата любимия кон на Арн — Шамсиин, оседлан и покрит с броня от пръстени и филц отстрани. Предстоящото нападение щеше да е значително по-опасно за конете отколкото за ездачите, но той все пак бе избрал Шамсиин, защото тук по-важни бяха подвижността и бързината, отколкото да се нахвърлиш с цялата си тежест. Пътищата им щяха и без това да се разделят скоро по един или друг начин, кой от двамата щеше да умре пръв, не бе от значение.
Зад вратите на крепостта целият рицарски отряд се подготвяше за атака и рицарите казваха последните си молитви преди нападението, което, те знаеха, щеше отнеме живота на много братя, в най-лошия случай на почти всички, ако бяха сгрешили в преценката си, ако врагът бе прозрял плана им или ако Бог желаеше така.
По онова, което Арн видя, стоейки на обичайното си място, обаче не личеше врагът да предусеща опасността. Наблизо нямаше големи конни отряди, в далечината някакъв отряд провеждаше упражнение, в лагера се виждаха повечето коне, които стояха в малки заграждения и пасяха. Не можеше да има наблизо скрити отряди, през деня човек можеше да обиколи с поглед навсякъде. Моментът наистина бе добър да ударят.
Арн падна на колене и помоли Бог за подкрепа в това безразсъдно начинание, в което можеха да изгубят всичко, но можеше и да спасят Божи гроб. Той повери живота си в ръцете на Господ, пое дълбоко въздух и се изправи, за да даде заповедта за нападение и да слезе при Шамсиин, който го чакаше нетърпеливо, удържан с известни затруднения от един коняр. По движенията му можеше да се види, че Шамсиин усещаше, че приближава нещо голямо и трудно.
Тогава Арн видя групата конници, която приближаваше вратите на Газа в стегнат строй и под знамето на Саладин. Те спряха недалеч от рова, наредиха се в редица и един-единствен конник със свалено знаме излезе напред в знак, че иска да преговаря. Арн бързо даде заповед да не се стреля.
Той изтича надолу по стълбите на входната кула, скочи върху Шамсиин, впусна се в галоп през портата и спря точно до емира, който бе излязъл напред сам и в обсега на стрелите на защитниците на стените. Египетският конник сниши още повече знамето си към земята и склони глава, когато Арн се приближи.
— Поздравявам те в името на Господ, Милостивия и Снизходителния, теб, Ал Гути, който говориш Неговия език — каза преговарящият, когато Арн се изравни с него.
— Аз също те поздравявам с мир от Бога — отговори Арн нетърпеливо. — Какво е посланието, което носиш, и от кого е?
— Нося послание от… той ме помоли да кажа просто Юсуф, въпреки че отличията и титлите му са много. Мъжете, които виждаш зад мен, са готови да се предадат като заложници, докато текат преговорите.
— Почакай тук, скоро ще се върна с ескорт! — нареди Арн, обърна се светкавично и се впусна обратно през градските врати.
Стигнал вътре в града и излязъл от полезрението на врага, той слезе от Шамсиин, хвана юздите и закрачи бавно по опразнената улица към вратата на крепостта. Там вътре в момента осемдесетте братя рицари седяха на конете си, готови да се спуснат в нападение. Ако удареха сега, изненадата щеше да е голяма. Подобна възможност да подпалят и унищожат обсадните машини едва ли щеше да им се отдаде отново.
Според някои християни, човек не можеше да победи сарацините с измама, тъй като измама не можеше да възникне между вярващи и неверници; според тях обещание, дадено на неверник не струваше нищо. Арн бе започнал преговори, това бе същото като обещание. По този въпрос нямаше единно мнение, но не бе ли той самият неотдавна напълно съгласен с командора на Йерусалим, че е трябвало да удържи на думата, която бе дал на Саладин при каменния бряг на Мъртво море?