Изповядвам

– Това е цената. В затруднение съм и...

Беше видял много хора в затруднение. Но трудностите през трийсет и осма и трийсет и девета не бяха като тези в края на войната. Върна цигулката на мъжа и усети огромна празнота в сърцето, точно както му се беше случило преди шест или седем години, когато беше подържал в ръце виолата на Никола Галиано145. Всеки път все по-лесно успяваше да накара самият предмет да му каже, че е ценен, и да тупти в ръцете му. Това наистина можеше да бъде доказателство за автентичност. Но когато в играта влизаха толкова много пари, господин Ардевол не се доверяваше само на интуиции и поетични трепети. Постара се да гледа хладнокръвно и направи бърза оценка. Усмихна се.

– Ще дойда утре с отговор.

Това беше по-скоро обявяване на война, а не отговор. Вечерта беше уредил среща в стаята в „Браманте“ с отец Морлен и онзи многообещаващ младеж на име Беренгер, висок и слаб, сериозен, усърден и както изглеждаше, експерт по много работи.

– Внимавай, Ардеволе – настояваше отец Морлен.

– Вече мога да се оправям в живота, драги.

– Едно нещо е привидността и друго действителността. Пазари се, изкарвай си прехраната, но не го унижавай, опасно е.

– Знам какво правя. Имал си възможност да се увериш в това, нали?

Отец Морлен не настоя повече, но до края на срещата остана мълчалив. Беренгер, многообещаващият младеж, познаваше трима лютиери в Рим, но можеше да се довери само на един, някой си Саверио Незнамкойси. Другите двама...

– Доведи ми го утре.

– Обръщайте се към мен на „вие“, господин Ардевол.

На другия ден господин Беренгер, Феликс Ардевол и Саверио Незнамкойси почукаха на вратата на стаята на господина с уплашените очи. Влязоха с колективна усмивка, стоически изтърпяха вонята в помещението, господин Саверио Незнамкойси половин час мириса цигулката, оглежда я с лупа и прави някакви необясними неща с разни инструменти, които носеше в лекарско куфарче. Накрая я накара да зазвучи.

– Отец Морлен ми каза, че вие сте доверени хора – каза нетърпеливо Фаленями.

– Заслужавам доверие. Но не искам да ме преметнат.

– Цената не е прекалено висока. Толкова струва.

– Ще платя колкото струва, не колкото вие ми кажете.

Господин Фаленями взе бележника за разходите и записа нещо. Затвори бележника и погледна право в очите нетърпеливия Ардевол. Тъй като нямаше прозорци, погледнаха към dottor146 Незнамкойси, който удряше лекичко по капака и по дъното със стетоскоп на ушите.

Излязоха от мизерния коптор вечерта. Незнамкойси вървеше бързо, гледаше напред и си говореше на себе си. Феликс Ардевол наблюдаваше с крайчеца на окото господин Беренгер, който се преструваше, че всичко това никак не го интересува. Когато стигнаха до Виа Кресченция, господин Беренгер направи знак „не“ с глава и се спря. Другите двама също спряха.

– Какво става?

– Не, прекалено опасно е.

– Това е истинска сториони – каза разпалено Саверио Незнамкойси. – И още нещо ще кажа.

– Защо казвате, че е опасно, господин Беренгер? – На Феликс Ардевол започваше да му харесва този малко надменен мъж.