Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Хуан. – Пауза. Господин Бадиа, невъзмутим. Рул, недоверчив, усеща някаква уловка, замисля се дълбоко и вдига глава.
– Педро?
– Не. Много лошо. Нищо не си разбрал.
– О, не! Пише!
– Сядай, неспасяем случай.
– А, да, знам го! Ама разбира се, господине, сега се сетих, писмото. Нали така?
Когато понятието „пряко допълнение“ беше напълно изяснено и вече навлизахме в мъглите на непрякото, забелязах, че от известно време четири-пет момчета са вперили поглед в мен. По разположението на чиновете разбрах, че са Масана, Естебан, Риера, Торес, Ескайола, Пужол и може би Борел, защото вратът ме сърбеше. Отгатнах, че бяха погледи на... възхищение? По-скоро някаква странна смесица.
– Виж какво, момче... – каза ми Борел в междучасието. – Играй с нас. – И за да не ги проваля: – Но стой в средата, гледай да пречиш на противника, а?
– Не обичам футбола141.
– Видя ли? – веднага се намеси Естебан, който също беше от посланиците на футбола. – Ардевол си пада по цигулките, нали ти казах, че е педал.
И си отиде тичешком, защото мачът беше започнал без посланиците. Борел, примирен, ме потупа по гърба и си тръгна, без да каже нищо. Аз потърсих Бернат в бъркотията от ученици от първи, втори и трети клас, които, разпределени в различни участъци на училищния двор, играеха дванайсет футболни мача и, общо взето, не си объркваха топките. Педал с педал такъв. Това дали е някоя дума на руски? Бях сигурен, че Естебан не знае руски.
– Педал? Бернат се загледа в далечината, докато мислеше, въпреки възбудените крясъци на футболистите. – Потърси го в речника. Сега, ако трябва да ти обяснявам всичко, което...
– Знаеш ли какво е, или не знаеш?
По онова време беше много студено и на всички, на кого повече, на кого по-малко, ръцете и бедрата им бяха премръзнали, с изключение на нас с Бернат, защото винаги носехме ръкавици по изричната заповед на Трульолс, понеже с мехури на ръцете цигулката се превръщаше в непоносимо мъчение. Но пък се смяташе, че може да се свири с премръзнали бедра.
141 Иронично заиграване със заглавието на книгата „Обичам футбола“ от холандския футболист и треньор Йохан Кройф, тясно свързан с футболния клуб „Барселона“. – Б. р.
* * *
Първите дни в училище след смъртта на баща ми бяха необикновени. Особено след като Риера заговори открито за главата на баща ми, нещо, което, види се, ми придаваше престиж, какъвто никой друг не можеше да постигне. Даже ми простиха високите бележки и аз станах момче като всички останали. А когато учителите задаваха въпрос, Пужол вече не казваше, че аз съм натоварен да отговарям, и понеже всички се правеха на ударени, за да сложи край на това, отец Валеро казваше хайде, Ардевол, и аз отговарях. Но не беше същото.
Макар да не признаваше, че не знае какво означава педал, Бернат беше човекът, на когото се облягах, особено след смъртта на баща ми. Правеше ми компания и ми помогна да не се чувствам толкова чужд на живота. Работата е там, че и той беше особено момче, и той не беше като останалите момчета в училище, които бяха нормални, биеха се, късаха ги по някой предмет и поне няколко от пети клас и един-двама от четвърти пушеха скришно в самото училище. А това, че беше в друг клас и почти не го виждах в училище, правеше нашето приятелство тайно и неофициално. Но този ден приятелят ми седеше на леглото ми с отворена уста и очите му бяха насълзени, защото за пръв път чуваше нещо прекалено тъжно. Погледна ме с омраза и каза това е предателство. А аз не, Бернат, така реши майка ми.
– А ти не можеш ли да се разбунтуваш? А? Не можеш ли да кажеш, че трябва да учиш при Трульолс, защото иначе...
Защото иначе няма да ходим заедно на уроци, би искал да каже, но не посмя, за да не изглежда като малко дете. Бунтовните сълзи показваха това по-добре от думите. Толкова е трудно да бъдеш малко момче, което се преструва, че е мъж и че не му пука от това, от което, види се, не им пука на мъжете, и да усещаш, че ти пука, но трябва да се преструваш, защото, ако другите видят, че ти пука и даже много ти пука, тогава ще ти се смеят и ще ти кажат какво дете си, Бернат, Адриа, момченце. Или пък ако е Естебан, ще ти каже, че си момиче. Не, сега вече ще ти каже педал такъв. Заедно с първите косми на брадата започваше да расте и убеждението ни, че животът явно е страшно труден. Но още не беше станал зверски труден, още не бях те срещнал.