Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Закусихме мълчаливо. Лола Чика ни поднесе по две парчета шоколад на всеки. Мълчахме дълго време, дъвчехме хляб, седнали на леглото, загледани в така сложното бъдеще. И тогава започнахме да правим упражнения по арпеджи, а аз, като някакво ехо, свирех каквото свиреше Бернат, макар да го нямаше в партитурата, и така упражнението ставаше по-забавно. Но бяхме тъжни.
– Виж, виж, виж!...
Бернат, зяпнал, остави лъка на нотната стойка и отиде до прозореца на стаята на Адриа. Светът се промени, болката вече не беше толкова силна; приятелят можеше да прави каквото си иска с учителите си по цигулка; кръвта се връщаше във вените. През вътрешния двор Бернат гледаше в стаята отсреща, осветена, със спуснато тънко перде. Виждаше се торса на гола жена. Гола? Коя е? А? Беше Лола Чика. Беше стаята на Лола. Лола Чика съблечена. Гледай какво става! От кръста нагоре. Преобличаше се. Сигурно се готвеше да излезе. Гола? На Адриа му се струваше, че... не се виждаше много добре, но спуснатото перде правеше всичко да изглежда много по-възбуждащо.
– Това е къщата на съседите. Не я познавам – отговорих неохотно и отново се заех с анакрузата преди осемнайсетия такт, защото ехото сега го свиреше Бернат. Хайде, давай, да видим дали сега ще се получи.
Бернат се върна при стойката едва след като Лола се облече. Упражнението им се получи доста добре, но Адриа беше огорчен от ентусиазма на приятеля си, а и защото не му беше приятно, че е видял Лола... Гърдите на жената са... За първи път виждаше гърди, ако пердето не...
– Ти виждал ли си някога гола жена? – попита Бернат, когато свършиха упражнението.
– Ти сега току-що видя, нали?
– Е, това не е точно да видиш. Искам да кажа да я видиш ясно. И цялата.
– Представяш ли си Трульолс гола?
Казах това, за да отклоня вниманието от Лола Чика.
– Не говори идиотщини!
Бях си я представял сто пъти, не защото беше хубава жена. Беше стара, кльощава, с дълги пръсти. Но гласът й беше много приятен и когато ти говореше, те гледаше в очите. Но когато свиреше на цигулка, тогава вече си я представях гола. Но беше виновен звукът, който извличаше, толкова красив, толкова... Цял живот съм смесвал нещата. Не се гордея с това, по-скоро го казвам със сдържано примирение. Колкото и да се стремях, не успях да издигна прегради между нещата и всичко ми се смесва, както се смесва сега, когато ти пиша и сълзите ми служат за мастило.
– Не се безпокой, Адриа – каза ми Трульолс. – Манлеу е голям цигулар.
И разроши косата ми с ръка. На прощаване ме накара да изсвиря бавното темпо на първата соната на Брамс и като свърших, ме целуна по челото. Такава си беше Трульолс. Не осъзнах, че ми беше казала Манлеу е голям цигулар, не ми беше казала, не се безпокой, Адриа, Манлеу е голям учител. Бернат се мръщеше, за да скрие, че всеки момент ще се разплаче. Аз обаче пролях три-четири сълзи. Боже мой. Толкова голяма беше болката, че вероятно затова, когато стигнаха до къщата на Бернат, Адриа каза, че му подарява сторионито, а Бернат – наистина ли? И Адриа – разбира се, за да имаш един хубав спомен от мен. Наистина ли? – повтори Бернат недоверчиво. И Адриа – имаш ми думата. А какво ще каже майка ти? Не й е до това. По цял ден е в магазина. И на другия ден Бернат се прибра вкъщи, а сърцето му биеше бум-бум-бум, като камбаните на „Непорочно зачатие“ за службата в дванайсет, и щом се озова пред майка си, каза мамо, нося една изненада; отвори калъфа и госпожа Пленса усети неподражаемия аромат на стара вещ и със свито сърце попита откъде имаш тази цигулка, сине. А той, като се преструваше, че му е все едно, отговори, подражавайки на Касиди Джеймс, когато Дороти го пита откъде се е взел онзи кон:
– Това е много дълга история.
И беше прав. Европа миришеше на изгорял барут и на разрушени стени, а Рим още повече. Изчака да мине един бърз американски джип, който подскачаше по изровените улици, без да спира на кръстовищата, и продължи с бърза крачка към „Санта Сабина“142. Там Морлен му предаде една бележка: Ufficio della Giustizia e della Pace143. Портиерът, някой си синьор Фаленями. И внимавай, защото може да е опасен.
– Защо да е опасен?
– Защото не е това, което изглежда. Но има проблеми.
Феликс Ардевол скоро намери службата с неясна връзка с Ватикана, намираща се в околностите на Папския град, насред Борго144. Мъжът, който отвори вратата, дебел, висок, с голям нос и неспокоен поглед, го попита кого търси.
– Боя се, че вас, синьор Фаленями?
– Защо казвате боя се? Страхувате ли се от мен?
– Просто така се казва. – Феликс Ардевол понечи да се усмихне. – Научих, че имате нещо интересно да ми покажете.