Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Линайна — прошепна той. — Линайна!
Стресна го шум и той се обърна гузно. Натъпка откраднатото обратно в куфара и затвори капака, после отново се ослуша и огледа. Ни признак на живот, ни звук. Но все пак той наистина бе чул нещо — нещо като въздишка, нещо като изскърцване на дъска. Отиде на пръсти до вратата, отвори я предпазливо и се озова пред някаква широка площадка. На отсрещната й страна имаше друга врата, открехната. Той отиде до нея, бутна я и надзърна.
Там, върху ниското легло, с отметнат чаршаф, облечена в розов спален гащеризон, лежеше Линайна, дълбоко заспала и толкова красива сред разпилените къдрици, така детински-трогателна с тези розови пръстчета на краката си и сериозно личице, така доверчиво-отпусната, че очите му се напълниха със сълзи.
С безкрайна, съвсем ненужна предпазливост — защото нищо по-тихо от пистолетен изстрел не би могло да върне Линайна от соматичния й излет преди определеното време — той влезе в стаята и коленичи до леглото. Вторачи очи, сключи ръце и устните му се размърдаха.
— Очите й — промълви той, —
Наблизо избръмча муха и той я отпъди с ръка.
— Мухи! — спомни си той:
Много бавно, с колебливия жест на човек, който се пресята да помилва срамежлива, но вероятно доста опасна птица, той протегна ръка. Трепереща, тя увисна във въздуха само на инч от тези отпуснати пръсти, само на косъм от допира с тях. Имаше ли нужната смелост? Смелостта да оскверни с недостойната си ръка тази… Не, нямаше. Птицата бе прекалено опасна. Ръката му клюмна. Колко красива бе Линайна! Колко красива!
После изведнъж се улови как мисли, че трябва само да хване халкичката на ципа под брадичката й и да го дръпне със замах… Затвори очи и тръсна глава, така както кучето отърсва уши, когато излиза от вода. Противна мисъл! Срамуваше се от себе си. Чиста и целомъдрена скромност…
Из въздуха отново се разнесе бръмчене. Дали не беше друга някоя муха, която се опитва да краде „нектара свят“? Или оса? Той се огледа, но не забеляза нищо. Бръмченето се усилваше все повече и повече и Джон разбра, че идва отвън, през разбитите прозорци. Вертолетът! Обзет от паника, той скочи на крака, втурна се към другата стая, прескочи през отворения прозорец, завтече се по пътеката между високите агави и пристигна навреме, за да посрещне Бърнард Маркс, който тъкмо слизаше от хеликоптера.
Глава десета
Стрелките на всичките четири хиляди електрически часовника във всичките четири хиляди зали на Център „Блумсбъри“ показваха два часа и двадесет и седем минути. В този „Кошер на трудолюбието“, както обичаше да го нарича Директорът, кипеше работа. Всеки бе зает, всичко се движеше съгласно разпоредбите. Под микроскопите, размахали дълги опашки, сперматозоидите се отправяха първо към яйцеклетките; оплодените вече яйцеклетки нарастваха, деляха се или, ако се бокановскизираха, се пъпкуваха, в резултат на което се получаваха цели популации от отделни зародиши. От Залата на Обществено предопределение ескалаторите слизаха с бръмчене в приземието и там, сред пурпурния мрак, приятно затоплени върху своите възглавнички от перинеум и натъпкани с кръвозаместител и хормони, зародишите си растяха и растяха или отравяни линееха в забавеното развитие на епсилонството. С леко бръмчене и тракане движещите се ленти пълзяха неусетно през седмиците и вечностите на биологическата рекапитулация
25
„Троил и Кресида“, д. I, сц. 1. Б.пр.
26
„Ромео и Жулиета“, д. III, сц. 3. Б.пр.