Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Сержантът не сваляше очи от него — преценяваше го.
— Ако си служил при наборниците, значи си достатъчно добър и за Зелените куртки. Наричай ме сержант Килгар, или само сержант, както ти харесва.
— Да, сержант.
— Преди да започнеш, ще ти кажа, че надницата е ниска — две корони на седмица. И не очаквай благодарности от тълпите, които сме длъжни да пазим. Ще ти забият нож, докато ти се хилят в лицето, ако не те наръгат първо в него, разбира се.
Нобул бе прекарал целия си живот сред отрепките на този град и не се учудваше, че Зелените куртки поемат основната част от гнева им. Две корони на седмица беше повече, отколкото би изкарал в изпепелената си ковачница.
— Съгласен съм — каза той.
Килгар кимна сериозно.
— Задоволяваш се с малко, явно ще се впишеш добре. Да вървим при Дени. Той ще ти избере униформа, ще ти даде да видиш документите и ще те представи на момчетата. Ще се появят скоро или ще трябва да обясняват пред мен.
— Да, сержант — каза Нобул и усети как старите спомени пак се завръщат. Спомените за живота в армията. За непрестанното тичане и изпълняване на заповеди — кога да ядеш, кога да сереш.
Трябваше да признае, че това започва да му харесва. Килгар имаше право — лесно щеше да се впише.
Дени наистина му намери униформа: зелена кожена куртка с два кръстосани меча под кралска корона на гърба. Даде му и шлем без забрало: беше му малко голям, но щеше да свърши работа, ако някой се опита да го халоса по главата. Може би щеше да издрънчи нелепо, но пък щеше да му спаси черепа.
След като приключиха с това, Дени го заведе в миниатюрна стая, порови из писалището и извади документи за постъпване. Нобул не си направи труд да ги чете — дори да се цанеше до живот, не му пукаше. Просто подписа и това е.
Дени го запозна и с повечето от останалите на смяна — Кехлибарената стража, както ги наричаха, — които се довличаха един по един в казармите. Бяха всичко на всичко осмина, включително Дени, Нобул и сержант Килгар, и трябваше да патрулират из квартала на Северната порта, близо до външните стени. Патрулираха по един, което не беше особено умно, но всеки разполагаше с метална свирка, в случай че се натъкне на нещо по-сериозно и има нужда от помощ.
Останалите от стражата бяха Дъстин и Едрик, близнаци. И двамата го зяпаха така, че Нобул не можа да прецени кой е по-глупавият. Все пак не бързаше да ги подценява. Беше се сражавал до доста тъповати наглед войници, които се оказаха смели и верни.
Антон изглеждаше доста добре, но пък беше млад и с такова печално изражение, сякаш е изгубил нещо важно и все не може да го намери. Едва се усмихна, когато Дени го представи, и стоеше отпуснато като старец. Нобул се зачуди как ли би реагирал, ако се натъкне на истинска беда по улиците. Вероятно щеше да избяга, сякаш го гони самият Господар на враните.
След това пристигна старият Хек. Нобул не разбра дали това е истинското му име, или е кръстен на рибата, но му пасваше отлично, най-вече заради разнасящата се от него миризма. Хек беше любезен, кимна и дори се усмихна, дъвчейки трева за лула. Изглеждаше в добра форма, но вероятно не беше особено полезен в битка.
Последен пристигна Билгот. Дени представи и него — едър мъж с рошава червена коса и издут бирен корем под куртката. Нобул разбра, че не е стока, още преди онзи да си отвори устата. Беше виждал хиляди такива — млади едри мъже, които обичат да издевателстват над по-слабите и на никого не му стиска да ги спре. Голяма риба в малко езеро. Нобул обаче не бе дошъл да създава проблеми, затова когато Билгот попита „Коя е тая нова мръвка?“, той си замълча и остави Дени да обясни.
— Ново попълнение. Казва се Линкон…
— Линкон ли? — Билгот се приближи и застана пред Нобул. Беше поне с педя по-висок от него. — Изглеждаш корав. Такъв ли си?
Нобул бе изпадал в подобна ситуация съвсем скоро и два трупа вече се носеха по Сторуей към морето. Не си струваше да налита на още един такъв и да прецака всичко, затова си замълча, без да извръща поглед и без някак да го провокира.
— Слушай сега, аз съм главният тук. Когато кажа да…
— Точно така, ти командваш мързеливите копелета!
Гласът на Килгар предизвика внезапна суматоха.
Билгот си затвори устата и застана мирно заедно с останалите. Нобул също беше с тях, нямаше нужда да му се казва какво да прави — вече беше минал през това.
— Както виждате — започна Килгар, крачейки из помещението, — имаме ново попълнение. Дени, ти ще го въведеш в работата. Няма да е трудно, защото е ветеран, и то от Портата на Бакхаус, на служба при краля, тъй че тия неща никак не са му чужди.