Кралство на пепелта

Лизандра се усмихна пакостливо на кралицата.

- О, бъди сигурна!

Долови и погледа на Едион върху себе си, прикритата агония и тревога в него. Генералът обаче каза:

- С битката в Елдрис Ераван целеше да изтощи войската ни, да ни накара да се усъмним в стратегията му, изпращайки шепа обикновени войници. Иска да го подценяваме. Ако разположим армията си край границата, хълмовете ще забавят неговата. Познаваме терена добре, това ще е преимуществото ни пред Морат.

- А ако мине през Оуквалд? - посочи лорд Гунар пътя покрай Ендовиер. - Тогава какво?

Отговори му Рен Алсбрук:

- И този терен познаваме добре. В Оуквалд никой не милее за Ераван и силите му. Тамошните са предани на Бранън. И наследниците му.

Той удостои Лизандра със студен поглед, в който обаче започваше да се прокрадва искрица топлота.

Тя се поусмихна на младия лорд. Рен се престори, че не я е видял, и върна очи към картата.

- Ако разположим войската край границата - каза Дароу, - рискуваме да ни изтребят, зарязвайки Перант, Оринт и всички други градове в това кралство на благоволението на Ераван.

- И двете предложения си имат своите положителни и отрицателни страни - пристъпи напред принц Ендимион. Най-възрастният сред всички, макар и да не изглеждаше на повече от двайсет и осем. - Армията ви е прекалено малка, за да я разделяте на две. Трябва да я поведете цялата или на юг, или обратно на север.

- Гласувам за юг - обади се принцеса Селен, братовчедка на Ендимион. И на Роуан. Лизандра усещаше, че принцесата е любопитна да опознае Елин, но нещо я спираше. Сякаш не смееше да изгражда нови връзки, след като войната можеше да ги унищожи. Лизандра се питаше какво ли събитие от дългия ѝ живот я бе направило толкова предпазлива, сериозна, а в същото време не съвсем студена към околните. - По южните бойни полета ще имате повече варианти за отбой, ако се стигне дотам. - Тя посочи с бронзов пръст картата и сплетената ѝ сребриста коса проблесна сред диплите на тежката ѝ смарагдова пелерина. - В Оринт могат да ви притиснат към планината.

- През Еленови рога има тайни пътеки - изтъкна непоколебимо лорд Слоан. - Много от хората ни ги използваха преди десет години.

И ето че продължиха така. В дебати и спорове, препирни и сдържани аргументи.

Накрая Дароу призова шестимата терасенски лордове да гласуват. Явно само тях приемаше за официални предводители на армията.

Двама от тях, Сол и Рави, гласуваха за границата.

Четирима - Дароу, Слоан, Гунар и Айрънуд - гласуваха за Оринт.

Когато в шатрата се спусна тишина, Дароу обяви:

- Ако съюзниците ни не желаят да действат по този план, са свободни да напуснат. Няма да ви държим отговорни.

Лизандра едва не подскочи.

Едион изръмжа, макар че в очите му просветна тревога.

Принц Галан обаче, който през цялото време бе следил събитията мълчаливо, с чести усмивки, проявявайки търпение напук на дръзките си бойни подвизи по море и по суша, пристъпи напред. И погледна Елин с искрящи очи - техните очи.