Кралство на пепелта

След като часове наред трепери в палатката си, макар и свита до мангала в облика си на призрачен леопард, Лизандра стана преди зазоряване, отказала се от съня.

Пък и срещата щеше да започне скоро.

Двете с Ансел от Брайърклиф тръгнаха към голямата шатра на Дароу, облечени в няколко ката дрехи. За щастие, мразовитото утро им пречеше да разговарят. Нямаше смисъл, при положение че въздухът изстудяваше зъбите им до болка.

Среброкосите елфически благородници влязоха точно преди тях. Принц Ендимион ѝ кимна почтително - кимна на Елин.

Съпругата на братовчед му. За нея я мислеше. Освен за кралица. Ендимион никога не бе подушвал истинската Елин и нямаше опасност да я заподозре заради мириса ѝ.

Слава на боговете!

Шатрата беше почти пълна. Лордове, принцеси и командири се бяха скупчили в центъра ѝ и всички гледаха картата на континента, окачена на една от стените. По дебелата ѝ канава стърчаха игли, обозначаващи отделни армии.

Много от тях, прекалено много бяха струпани в Юга. И заприщваха притока на съюзнически войски отвъд линиите на Морат.

- О, кралицата се завръща! - провлачи студен глас.

Лизандра залепи на лицето си ленива, саркастична усмивка и закрачи небрежно към центъра на помещението, оставяйки Ансел на входа.

- Подочух, че съм изпуснала забавата вчера. Реших да се върна, за да успея и аз да изтребя малко валгска паплач.

Неколцина се изкискаха, но Дароу дори не се усмихна.

- Не си спомням да съм ви канил на тази среща, Ваше Височество.

- Аз я поканих - обади се Едион, излизайки от групата лордове и командири. - Тъй като реално се сражава в Гибелния легион, я направих главен командир. Затова има право да присъства.

Лизандра се запита дали някой друг разпознаваше болката по лицето на Едион - болка и отвращение от кралицата натрапница, влязла така самонадеяно сред тях.

- Моите извинения! - подхвърли тя с престорена любезност на Дароу.

Той просто върна вниманието си към картата. В този момент Рави и Сол влязоха в шатрата - Сол ѝ кимна уважително, а Рави ѝ се ухили. Елин им намигна и се обърна към картата.

- След като вчера разгромихме Морат под командването на генерал Ашривер - подхвана Дароу, - смятам, че трябва да разположим войските си в Тералис и да подготвим отбранителните сили на Оринт за обсада.

По-възрастните лордове - Слоан, Гунар и Айрънуд - изсумтяха в знак на съгласие.

Едион поклати глава, несъмнено очаквал подобно предложение.

- Така ще покажем на Ераван, че бягаме от него, и ще разпръснем войските твърде надалеч от потенциалните ни съюзници в Юга.

- В Оринт - намеси се лорд Гунар, по-стар и доста по-посивял от Дароу, както и два пъти по-злобен - имаме крепостни стени, задоволително здрави да устоят на атака с катапулти.

- Ако докарат онези вещерски кули - обади се Рен Алсбрук, - стените на Оринт ще рухнат.

- Още нямаме доказателства, че тези кули наистина съществуват - парира Дароу. - Думата на врага не се брои.