Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Ние се намираме в апартамент на последния етаж. И отгоре няма съседи.
Напълно объркана, аз бавно отварям едно око, като че ли очаквам да видя с очите си кое е онова, което издава подобен вбесяващ звук. Завесите все още са спуснати и стаята е потънала в мрак. Единствените хора, които са наоколо, сме ние с Нейт.
И после ми светва. Сигурно Нейт хърка.
Не че обикновено хърка, но опитът ми показва, че единственото, което му трябва на един мъж, е да се обърне по гръб, и автоматично включва резачката. Протягам ръка с намерението да го сбутам.
Обаче него го няма там.
Надигам се разтревожено. Къде е изчезнал? Привеждам глава и поглеждам по посока на банята. Може да е отскочил до тоалетната. Ама не. Оттам не се чува нищо, пък и надали е станал да си върши работата, без да светва лампите, иначе отдолу все щеше да свети. Това е още едно нещо, което съм научила за мъжете. По някаква необяснима за мен причина те задължително се застояват там, за да четат вестник или списание. Само един господ знае защо.
Ама така де! Има толкова много места, където можеш да наваксаш с пресата — примерно да се свиеш на дивана или да се отпуснеш на леглото, или да се излегнеш на тревата в парка. Стотици приятни места. Ама не! Мъжете трябва да го правят в двете нули!
Все така разсъждавам върху философския смисъл на това явление, като същевременно се измъквам от завивките и си мятам халата, който виси на вратата. Той е от онези пухкави бели халати, дето дават по скъпите хотели, и въобще не прилича на древната ми, изтъркана от пране торба, която си имам вкъщи.
Забележка: Да не забравя да го скрия, когато Нейт реши да ми дойде на гости.
Отварям тихо вратата на спалнята, тръгвам боса по коридора и изведнъж зървам изгрева, обагрил хоризонта на Манхатън. Което поражда в главата ми две едновременни мисли: 1) Боже, колко е красиво! и 2) Ужас, колко е рано!
Хваща ме гигантска прозявка, но веднага след това шумът ме кара да отместя очи от прозореца. И този път шумът е още по-силен и…
Изпълнена с грозни предчувствия, аз се спирам и се ослушвам.
Това да не би да е тежко дишане?
Някъде от архивните чекмеджета в главата ми паметта ми поднася история за приятелка, която веднъж хванала случайно приятеля си да гледа един филм. Обаче като казвам филм, не си мислете, че е бил от онези, дето можете да вземете под наем. Бил от онзи вид филми!
О, боже! В гърдите ми се надига паника, когато си представям Нейт.
Но бързо се овладявам. Добре де, не се паникьосвай. Аз съм светска жена. Виждала съм какво ли не. Е, не чак такова нещо, но съм мярвала порно. Вярно, че беше случайно, при това само за няколко секунди, но съм виждала. Беше преди години и бяхме отседнали в хотел с родителите ми и аз, без да искам, бях натиснала грешен бутон на дистанционното. Не знам кой беше по-притеснен — аз или майка ми.
И все пак няма нищо. Ще го преживея. Стига той да не иска от мен да седна при него и да гледаме заедно. Да, сещам се, ще му кажа, че имам работа, че трябва да отида да направя чай или да обновя профила си във фейсбук, или нещо подобно. Все ще измисля нещо.
Стягам се, лепвам си физиономия, която се надявам да казва: „Няма проблеми, и аз веднъж правих секс, облечена в сестринска униформа“, и се насочвам към дневната. Тежкото дишане става по-силно. А сега следва и грухтене!
О, мамка му! Преглъщам тежко. Дръж се, Луси!
Обаче, честно да ви кажа, никога не съм се чувствала толкова зле. Облечена съм в пухкава чужда хавлия, имам виолетова коса и се каня да налетя на приятеля си, докато той…
— … и трябва да преосмислим изцяло стратегията си за излизане само с пилотния епизод…
Докато той говори по телефона и пъшка, и охка върху някаква огромна, черна машина за фитнес.
Заковавам се на място и го зяпвам. Бях готова за всичко, само не и затова. Наблюдавам го сащисана. Целият зачервен и потънал в пот, той се стиска за дръжките на уреда така, сякаш от това зависи животът му, и тича на място като обезумял. Освен това е гол, с изключение на великите боксерки на ананасчета. На главата му е кацнала слушалката на блутута, на носа му има очила, а на краката му — много големи и много бели маратонки.
И внезапно ме пронизва една мисъл.
Аз не го харесвам.
Удря ме здраво и силно, право в слънчевия сплит.
И в мига, в който я улавям, аз побързвам да я пропъдя. Така де, кой изглежда секси, когато прави гимнастика? Аз примерно изглеждам ужасно!
Да де, ако правех гимнастика.