Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Плюс няколко милиона кашона, както отбелязвам мислено, когато излизаме от асансьора и се сблъскваме с поредния, който току-що бил доставен. Имам чувството, че в мига, в който той разопакова поредния кашон, се появява нов.
— О, браво, пристигнал е — отбелязва той.
— Какво, за бога, е това? — ахвам, промушвайки се покрай гигантския картонен монолит, напъхан в коридора.
— Елиптичният ми тренажор — отговаря той, като че ли аз трябва да знам какво е това.
Разбира се, че знам. Долу-горе. Никак.
— Аха, ясно — кимвам небрежно. — Страхотно.
Той оставя ключовете и телефона си на масичката, съблича си сакото и го мята на облегалката на един стол. Междувременно аз изхлузвам обувките си и разтривам уморените си крака. В обичайния случай на този етап вече разкъсваме дрехите си, но сега съм адски изтощена. Беше голям ден.
— Спи ли ти се? — пита Нейт, забелязал, че си търкам очите.
— Мммм… мъничко — усмихвам се и едва успявам да потисна прозявката си.
Не искам да го разочаровам напълно, нали така? Кой знае след минута какво ще ми хрумне?! Влияе ми така, че през последните няколко дена ме превърна буквално в нимфоманка.
Свличам роклята си и се запътвам по бельо към банята, за да си измия зъбите. Секунди по-късно към мен се присъединява Нейт по боксерки и в продължение на няколко минути двамата седим един до друг и си търкаме зъбите. „Като истинско семейство“ — казвам си аз и поглеждам със задоволство отраженията ни в огледалото над мивката.
И точно тогава забелязвам отразените в огледалото боксерки на Нейт.
Не, не може да…
До този момент бях толкова заета да ги смъквам, че въобще не им бях обърнала внимание. Но сега ги виждам.
И те са на ананасчета.
— Не са ананаси, гуава са — поправя ме той, когато го подкачам за тях.
— Откъде ги изкопа? — кискам се аз.
— Нямам представа — свива рамене той, докато си плакне зъбите. — Бет ми ги взе.
Нещо ме боцва в гърдите. Бет е бившата съпруга на Нейт.
— Купила ти е боксерки за момченца? — подмятам весело, обаче гласът ми излиза малко по-пискливо, отколкото съм възнамерявала. Не знам кое е по-ужасяващото — че съпругата му ги е купила или че той ги носи.
— Тя купуваше всичките ми дрехи — обяснява той. — За този вид неща тя имаше грижата — допълва, изплаква лицето си, изтрива го в кърпата и започва да сваля контактните си лещи.
— Е, значи е крайно време аз да ти купя нещо ново — предлагам, като се старая да не звуча несериозно и същевременно планирам как да се отърва от тези на него. — Какво ще кажеш за нещо изискано от Калвин Клайн?
— Че какво им е на тези? — промърморва той. — Много са ми удобни!
Плъзвам ръка през кръста му, заравям лице във врата му и прошепвам:
— Ще изглеждаш много секси в боксерки на Калвин Клайн!
— Добре де, ама какво им е на тези?
— Нейт, ама те са с ананасчета от анимационно филмче!
— Гуава — поправя ме нацупено той, откъсва се от мен и се насочва към спалнята.
Решавам да не продължавам с тази тема и довършвам вечерния си тоалет в банята. Но в атмосферата настъпва осезаема промяна. И когато аз лягам на леглото до него, той не обвива ръка около мен и не ме придърпва към себе си, а аз не се примъквам към него и не заравям лице в гърдите му.
И няма дори намек за секс.
Вместо това си лежим в двата края на спалнята и се преструваме, че всичко е нормално.
— Много съм уморен — обажда се по едно време той. — И тази вечер смятам да се наспя добре.
— Аз също — отвръщам, макар че съм се ококорила.
— Е, тогава лека нощ.
— Лека нощ.
А после той се претъркулва, изгася лампата и стаята потъва в мрак. И ето че просто ей така нещата вече не са перфектни.
Сигурно съм заспала по някое време, защото следващото нещо, което чувам, е някакво странно бръмчене.
Ама какво е това?
Отмятам сънено косата от очите си и надигам леко глава от възглавницата, като се ослушвам.
Бррр, туп. Бррр, туп. Бррр…
Но откъде идва това бръмчене? Приглушено и монотонно, сякаш някъде, много далече, правят ремонт. Даже първоначално решавам, че сигурно са съседите отгоре. Когато живеех в Лондон, съседите отгоре всеки петък вечер ходеха на нощен клуб, а когато се върнеха, надуваха уредбата. Сигурно е това, само дето…