Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Хей!
Вдигам очи и виждам, че Нейт ме наблюдава.
— Една секунда, Джо — изрича задъхано той, а аз му помахвам нещастно. — Станала си рано, а?
Кимвам неуверено.
— И ти — подхвърлям.
— Ами след като елиптичният ми тренажор пристигна, смятам да се върна към обичайния си дневен режим — обяснява задъхано той.
„Значи това било то в големия кашон“ — казвам си наум, докато го наблюдавам как натиска някакъв бутон и цялото това огромно нещо започва да се накланя.
— Освен това трябва да проведа няколко разговора с лондонския офис.
— В събота сутринта?
— Телевизията никога не спи — изгрухтява той, стиска още по-силно дръжките и мускулите на ръцете му се издуват. — Работното й време е двайсет и четири часа, седем дни седмично.
Виждам как пътеката започва да става все по-стръмна и по-стръмна, докато той продължава да бяга.
— Окей, трябва да продължа! — махва ми с ръка той и сочи слушалката си.
— О, да, вярно — кимвам. — Аз ще отида да направя… — Тъкмо се каня да кажа „кафе“, просто по навик, когато си спомням, че Нейт не пие кафе. — … сок — завършвам.
— Страхотно! В хладилника има целина! — подвиква ми той, останал без дъх, и трие челото си с кърпа. — Мисля, че май остана и малко цвекло.
— Фантастично! — ухилвам се аз.
Целина? Цвекло?
Все така с усмивка на лице, аз го оставям да си пъшка и охка и се насочвам към кухнята. А после внезапно спирам, осъзнала значението на това свое действие. Аз. В кухнята. Ще използвам една от онези джаджи.
Оглеждам всичките страховити неща и апаратури, подредени на плота, и усещам как самоувереността ми ме напуска. Приличат ми на зловещи уреди за мъчение. „Всъщност те действително са зловещи уреди за мъчение“ — казвам си аз, спомняйки си за първия и единствен път, когато се опитах да използвам електрическа отварачка за консерви. Все едно гледах сцена от „Тексаска касапница“. Повярвайте ми, белегът на палеца ми все още си личи, за да го докаже!
Отнема ми няколко минути, докато открия сокоизстисквачката. Ако трябва да бъда честна, питам се как съм могла да не я видя с това име — „Херкулес“. Известно време съзерцавам неуверено огромното сребристо чудовище, а после събирам кураж и се приближавам до него. Добре де, само изглежда страховито и сложно, но не може да е чак толкова трудно за управление, нали така? Та аз ще правя сок, за бога, а не някакви кулинарни шедьоври! Навивам ръкавите на халата си, отварям хладилника и грабвам целината и цвеклото.
Така де, не може да е китайско писмо.
Ала десет минути по-късно съм принудена дълбоко да съжаля за твърдението си.
Разглобих цялата машина и навсякъде около мен се въргалят части. И въпреки това тя отказва да заработи. Съзерцавам мрачно неразгадаемите за мен елементи, поставени на плота до подозрително мухлясалата на вид органична целина и отвратителното цвекло. Май имах повече шансове да разчета китайското писмо, отколкото да направя пресен сок.
Каква е тази част, примерно? Вдигам я и я оглеждам. Прилича на някакво зъбно колело с някаква заврънкулка накрая. Вземам друга част. Някакво кръгче с дупка в средата. Съзерцавам ги неразбиращо. Сега вече ми е ясно защо ме скъсаха по физика.
Но все пак има надежда. Отварям инструкцията за употреба, която успях да открия в едно чекмедже, и обръщам на първа глава: „Подготовка за работа“. Ето че не било толкова трудно! Заемам се да чета:
„1) Вземете цедката (част А) и я прикрепете към екстрактора за кашата (част Б), като се уверите, че предпазителят (част В) е сложен и канелката (част Д) е на позиция.“
А аз си мислех, че сглобяването на мебели от „ИКЕА“ било трудна работа!
— Хей, как върви при теб? — провиква се Нейт откъм дневната и аз се вцепенявам.
— Страхотно! — провиквам се в отговор, а мислено ми се ще да можеше сега да дойде някой от онези реклами и да ми приготви сока. — Идва след минута!
Мамка му!
Грабвам отчаяно различните части, някак си успявам да сглобя обратно този невиждан „Херкулес“ и слагам в него целината и цвеклото. В упътването се казва да се слагат „едно по едно“, обаче аз нямам време за подобни изгъзици, затова пъхам всичко заедно, а после включвам уреда.
И точно в мига, в който натискам бутона, забелязвам още една част от уреда, скрила се коварно зад тостера. Ама какво е това?
Ужас!
Въпросът ми веднага получава своя отговор, тъй като части от секундата по-късно към мен започват да хвърчат парченца цвекло и целина. Отвсякъде потича сок и залива целия барплот, после мен, след това пода и въобще… всичко. Хвърлям се към машината, опитвайки се да я изключа. Само дето вече въобще не мога да видя къде е този проклет бутон, защото цялото ми лице е в сок от целина, а машината бучи и трещи и започва да се тресе и аз подгизвам в бълвоч, и…