![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Станли, не си прав. Ти си успял човек, интелигентен си, справяш се чудесно с живота - погледни само красивия си дом. А професионално...
Корн постави с бледа усмивка длан върху ръката ѝ и тя замълча.
— Благодаря ти, Карин, много си мила... Но ти разбираш чудесно какво имам предвид. В ранна младост се случват понякога някои неща, които човек никога не успява да преодолее напълно... Опитвал съм се, изкарах курс на лечение - Фройд не е имал по-дълъг курс от моя! - следвам стриктно съветите им, но... видя ме на тенискорта, нали? Аз съм просто... жалък.
— Истинската стойност на когото и да било не зависи от физическите му дадености.
— Нямам предвид тях. Говоря за... за качество... за жилавост... За нещо, което всъщност е част от характера. То е... каквото и да е, аз го нямам... Виж какво, не това е същественото, мога прекрасно да живея и без него... Просто се опитвам да... да изтъкна, че ми е трудно да се сприятелявам с други мъже... рядко успявам да създам близки приятелства... А когато случайно ми провърви, искам да ги задържа. Тя го знае много добре и въпреки това ми ги отнема!... Прави всичко възможно да прекрати тези толкова трудно спечелени приятелства... - Той пак се отдалечи от нея, клатейки отчаяно глава. - И когато го прави, все едно че ме убива два пъти... Чувствам се подигран като мъж - всеки друг на моето място ще се почувства така!... Кастриран. Защото какъв е подтекстът на една изневяра? Че не мога да задоволя жена си, ето какъв е!... И към този гърч тя добавя допълнително страдание, като отнема приятелите ми!... Нарочно създава пустиня около мен: озъртам се и не виждам жива душа, с която да разменя две думи!... Би трябвало да говоря с нея. Повярвай ми, все още я обичам - независимо от всичко! Но между мен и нея сякаш има невидима стена... не мога да разговарям с нея повече... Изпитвам огромна нужда да разговарям с нея, а не мога! Каква ирония, нали? А освен това не мога да говоря и с приятелите си, защото тя е застанала между нас.
— Станли, защо търпиш?
— Питам се дали ще ме разбереш.
— Надявам се - ако желаеш, разбира се - да ми се довериш.
— Вярвам ти, Карин! Едва сега го осъзнавам, но ако ти нямам доверие, бих ли те натоварвал с личните си проблеми? Все пак не искам да се чувстваш... не желая да те въвличам в тях, ако нямаш желание да...
— Смятам, че вече съм въвлечена - заради Джон.
— Вероятно си права... Какъв късметлия съм... ти си като манна небесна за мен! Умееш да съчувстваш на другите, умееш да изслушваш, без да съдиш - страхотна си!... Чувствам, че мога да разговарям с тебе като с приятел.
— Разбира се, че можеш. Аз съм ти приятел. Както и Джон.
Корн се усмихна тъжно.
— Само засега. Надявам се... Трябва да им демонстрирам доверие и да ги оставям заедно сами... разбираш ме, нали? Как да вися там и да я следя непрекъснато? Ако греша - хубаво, нека да е така. Ако тя ме предаде - ще ме предаде, мога ли да я спра? Но не мога да прекарам живота си в ролята на полицай - извинявай, нищо лично...
— Всичко е наред. В края на краищата, нима е възможно да обичаш някого, на когото не вярваш?
— В такъв случай не се разстройваш, че са сами сега, така ли? Дори и след като знаеше, че Тòва е... хм...ъъ... увлечена в Джон?
— Джон отдавна е порасъл и може да се грижи сам за себе си.
— Но ще може ли да се справи с Тòва? - Корн се изсмя горчиво.
— Защо търпиш всичко това, Станли? - запита пак Карин.
— Питам се дали ще ме разбереш - отвърна той по същия начин. Стигнали бяха до предната веранда, Корн седна на второто стъпало и хвана ръката ѝ. Карин нямаше друг избор, освен да седне на стъпалото под него и да го гледа от долу на горе. Той продължи да държи разсеяно и сякаш несъзнателно ръката ѝ. - Непрекъснато си мисля, че все още мога да спася брака ни - започна той. - Въобразявам си, че ако проявя търпение - ако издържа още малко, ако се постарая повече, ако направя някои компромиси, ако не се откажа от опитите си да се превърна в онзи мъж, когото тя предпочита... Кой знае? Може би накрая ще успея? Може би двамата ще успеем... Заедно сме от десет години. Страхотен късмет беше, че успях да я спечеля... да се оженя за нея... и досега не мога да повярвам, че успях... Тя е толкова красива... би могла да се омъжи за всекиго - за всекиго! Предполагам, че избра точно мен само защото съм лекар. Избра ме заради професията ми, не заради самия мен.