![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Засмях се, усещайки как лекарството се разпределя равномерно из кръвта ми.
– Днес изгарях друг вид енергия.
Той седна на дръвника с идилично изражение на лице. Не знаех какво да си мисля за този странник.
Изтрих потните си длани в панталона си, чудейки се какъв разговор да подхвана.
– Чуй, съжалявам за онзи ден. Не исках да съм груб с теб, просто...
Той вдигна ръце.
– Няма нищо. Аз пък се държах нахално. Но съм ставал свидетел как неприятностите карат човек да изстине към света. А така пропуска шанса си да го направи по-добър, защото вижда само най-лошото в него.
Все още намирах нещо познато в гласа и чертите на лицето му.
– Знам какво имаш предвид. – Поклатих глава. – Не искам да съм такъв човек. Но понякога толкова се ядосвам. Понякога имам чувството, че знам твърде много или че съм допуснал непоправими грешки... и това чувство не ме напуска. А когато се случи нещо нередно...
– Не знаеш какво да правиш с гнева си.
– Именно.
Той кимна.
– Е, на твое място бих започнал, като помисля кое е хубавото. После бих се запитал как да направя това хубаво нещо още по-хубаво.
Засмях се.
– Не ми звучи особено логично.
Той стана от дръвника.
– Помисли си по въпроса.
На връщане към двореца опитах да си обясня откъде го познавах. Може би бе минавал през Каролина, преди да заработи в кралския двор. Много от Шестиците бяха скитници. Но където и да беше живял, каквото и да бяха видели очите му, не беше паднал духом. Трябваше да го попитам как се казва, но явно щяхме да се срещаме често, така че щеше да ми се отдаде и този шанс. Когато не бях в ужасно настроение, компанията му ми беше приятна.
* * *
След като се изкъпах, тръгнах към стаята си, премисляйки думите на коняря. Кое беше хубавото в живота ми? Как можех да го направя още по-хубаво?
Взех плика със заплатата си. В двореца не ми се налагаше да използвам нито цент от нея, затова всички пари отиваха за семейството ми. В повечето случаи.
Написах бележка на майка ми.
Съжалявам, че сумата е по-малка този път. Изникна нещо. Очаквайте още другата седмица. Обичам ви, Аспен.
Пъхнах малко по-малко от половината пари в плик заедно с писмото, после извадих още един лист хартия.
Знаех адреса на Удуърк наизуст, тъй като го бях писал по негова молба десетки пъти. Неграмотността беше по-разпространена, отколкото предполагаха повечето хора, но Удуърк толкова се притесняваше, че някой ще го сметне за глупав или безполезен, че само на мен беше поверил тайната си.
В зависимост от доста фактори – къде живееш, колко голямо училище посещаваш, каква е бройката на Седмиците в него, – човек можеше да премине десетилетно обучение, без да научи почти нищо.
Удуърк беше изпитал недостатъците на образователната ни система върху гърба си.
А сега нямахме представа къде се намираше, в какво състояние беше и дали още имаше Марли до себе си.
Госпожо Удуърк,,
Пише ви Аспен. Всички много съжаляваме за сина ви. Дано сте добре. Това е последната му заплата. Просто искахме да се уверим, че ще я получите. Всичко хубаво.
Чудех се какво друго да ù напиша. Но не исках да помисли, че ù изпращам подаяние, затова реших да съм възможно най-кратък. Въпреки това ми хрумна, че от време на време може да ù изпращам по нещичко, без да споменавам кой съм.
Семейството беше хубаво нещо, а това на Удуърк се намираше в затруднение. Трябваше да им помогна някак.
Осма глава
Изчаках да се уверя, че всички са заспали, преди да отворя вратата на Америка. За радост, намерих я будна. Бях се надявал да ме дочака, а начинът, по който килна глава и се попремести към мен в леглото си, ми подсказа, че и тя се беше надявала да ме види тази вечер.
Оставих вратата отворена както винаги, доближих се до леглото и приклекнах до него.
– Как се чувстваш?
– Добре, да кажем. – Но си личеше, че не е така. – Днес Селест ми показа една статия. Обаче не съм сигурна, че ми се говори по въпроса. Дошло ми е до гуша от нея.
Какво си въобразяваше това момиче? Че може да измъчва околните и да се добере до короната с манипулации? Фактът, че се беше задържала в двореца, беше поредното доказателство за ужасния вкус на Максън.
– След като изгони Марли, предполагам, че известно време няма да отпраща други момичета, или?
Като че ли тя впрегна цялата си енергия в едно тъжно, леко свиване на раменете.
– Ей. – Сложих ръка на коляното ù. – Всичко ще се нареди.
Тя ми се усмихна вяло.
– Знам. Но просто ми липсва. И съм много объркана.
– Объркана? Заради какво? – попитах, заемайки по-удобна поза, за да я изслушам.