И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Знаех, че трябва да се добера до нея, да я развържа, за да избягаме. Но не можех да помръдна. Бях закопчан за дървен блок, като онзи, на който бяха пребили Удуърк. Страх пълзеше по кожата ми, студен и обладаващ. Колкото и да се борехме, нямаше как да се спасим един друг.

Максън отиде до бюрото си, взе красиво изваяна корона от една малка възглавничка и се върна да я сложи на главата на Америка. Тя я изгледа предпазливо, но не се съпротивлява, когато принцът я постави върху лъскавата ù червена коса. Но короната отказваше да се задържи там. Постоянно се свличаше от главата ù.

Необезсърчен, Максън бръкна в джоба си и извади нещо като кука с два зъбеца. Отново сложи короната и я закрепи на главата на Америка с помощта на куката. Докато зъбците се забиваха, усетих пронизваща болка на две места по гърба си и изкрещях. Зачаках да шурне кръв, но напразно.

Вместо това видях две алени струйки да рукват сред червената коса на Америка, засъхвайки по кожата ù. Максън се усмихваше и забождаше кука след кука в главата ù, а аз крещях в агония всеки път, пронижеше ли плътта ù, наблюдавайки с ужас как се дави в кръвта от короната.

Подскочих в леглото и се събудих. Не бях сънувал подобен кошмар от месеци, а такъв с участието на Америка – никога. Избърсах потта от челото си, напомняйки си, че всичко беше просто лош сън. Но болката от куките продължаваше да отеква върху кожата ми и ми се виеше свят.

Веднага се сетих за Удуърк и Марли. В съня си бях готов да понеса всичката болка, ако така щях да спестя страданието на Америка. И Удуърк ли се беше чувствал така? И той ли беше склонен да изтърпи двойно повече мъки, само и само да спаси Марли?

– Добре ли си, Леджър? – попита Ейвъри. В стаята още беше тъмно, така че явно ме беше чул да се мятам в леглото.

– Да. Извинявай. Сънувах кошмар.

– Няма нищо. И аз не спя като бебе тази нощ.

Обърнах се с лице към него, въпреки че не виждах нищо в тъмнината. Само старшите офицери имаха стаи с прозорци.

– Какво има? – попитах.

– Не знам. Може ли да поразсъждавам на глас за малко?

– Разбира се. – Ейвъри ми беше много близък приятел. Най-малкото, което можех да направя за него, беше да му отделя няколко минути от времето си за сън.

Чух го да сяда в леглото си, замисляйки се, преди да проговори.

– Мислех си за Удуърк и Марли. И за лейди Америка.

– Какво за нея? – попитах и се изправих в леглото си.

– Първоначално, като я видях да се спуска към Марли, се ядосах. Толкова ли беше заблудена? Удуърк и Марли бяха допуснали грешка и трябваше да понесат наказанието си. Все пак кралят и принц Максън трябва да държат нещата под контрол, нали така?

– Да.

– Но когато прислужниците обсъждаха случилото се, всички я хвалеха. Не ги разбирах, защото смятах постъпката ù за неправилна. Но те са живели в двореца много по-дълго от нас. Може би са видели много повече. Може би знаят нещо. А ако е така и ако смятат, че лейди Америка е била права... какво пропускам?

Навлизахме в опасни води. Но той ми беше приятел, най-добрият, когото някога бях имал. Имах пълно доверие на Ейвъри, а наистина се нуждаех от съюзник в двореца.