Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Не — казах аз. — Това е Дани Хевън.

— Кой? — Лио ме погледна.

— Момичето, което срещнах в „Камдън“, имаше татуировка, почти същата като тази на Най, и когато го споменах, тя направо се побърка от ужас. Лио, тя е била в нашето училище. А Карли Шийлдс е била умно момиче, звездата на училището, шампионка по плуване и страхотна арфистка. Всичко се е нареждало много добре за нея и изведнъж застава пред автобуса, защо? Защо да прави нещо толкова нетипично за нея?

— Не. — Лио поклати глава. — Ти събираш две и две и получаваш петдесет и седем. Най беше склонна към бягства.

— Преди да създадем групата — да, но не и след това.

— Да, може би.

— Може би греша, но тези три момичета са учили в едно и също училище. Едното от тях е мъртво, а останалите две имат един и същ вид татуировка. Тук има нещо, Лио, усещам го.

— За какво си говорите? — Ашира се появи изневиделица.

— Защо се интересуваш? — изтърси Лио, преди да улови погледа ми. — Виж, съжалявам, чу ли? Рижи отново говори глупости.

— Споменахте Карли Шийлдс — отбеляза Ашира. — Момичето, което се хвърлило под автобуса. Това какво общо има с Наоми?

Да не би да е стояла зад ъгъла и ни е подслушвала? Това момиче си го биваше. Харесвах го.

— Нищо всъщност. Просто си мислех за Карли и ми хрумна… ами какво, ако се е забъркала с някого и той я е принудил да го направи?

— Като сериен убиец? — попита ме Аш абсолютно сериозно.

— Не, имам предвид, че тук има нещо друго. Нещо голямо и… невидимо.

— Като илюминатите?

— Кои? — премигнах срещу нея. — Какво разбра за DarkMoon?

— Нищо. Е, разбрах, че профилът ѝ е създаден под друго име, с друг имейл, но адски трудно е да се пробие. Не мога да стигна до него. Но със сигурност пее Наоми. Определено.

Аш извърна поглед и сякаш всички го почувствахме едновременно. Това беше реално, а не игра, не филм. Беше истинско. Мамка му!

— Дани Хевън също е учила в гимназия „Темз“.

— Коя, по дяволите, е Дани Хевън? — попита ме Аш.

— Едно момиче, с което се запознах. Помислих си, че не е нищо особено, че главата ми играе номера, но тя имаше подобна татуировка като Най. Трябва да кажем на полицията — заявих.

— Майната му — добави Лио. — Вие двамата сте се омотали в съвпадения. Ако кажете това на някой друг, ще ви сметнат за ненормални. Зарежете го. Подобре се съсредоточете върху оздравяването на Най, а? И върху концерта.

Погледнах към Аш и тя ми отвърна с леко поклащане на глава.

— Може би — казах аз. — Да, може би, прав си. Може би си въобразявам всичко това.

— Ще дойдете ли в болницата тази вечер? — Аш ни погледна и двамата. — Моля ви.

— Да, със сигурност ще бъдем там — отговорих и за себе се, и за Лио, без да се замисля.

— Благодаря. И Рижи? — Тя се беше отдалечила на няколко крачки и Лио врътна очи. Свих рамене и я последвах, заставайки така, че да прошепне в ухото ми. — Карли Шийлдс. Дани Хевън. Ще видя какво мога да намеря за тях. Вярвам ти. Доскоро.