Двор от скреж и звездна светлина

Този път аз го защипах, а Рис се засмя, целуна ме по слепоочието и излезе от стаята, най-вероятно да вземе още вино.

Отвъд прозорците наистина се спускаше тъмнина. Най-дългата нощ в годината.

Илейн също я гледаше, прелестна в аметистово-лилавата си рокля. Тръгнах към нея, но някой ме изпревари.

Сенкопоецът беше облечен в черен жакет и панталони, ушити също толкова изкусно като тези на Рисанд, така че да пасват на крилете му. Носеше Сифоните на двете си ръце и сенките му го следваха, виейки се като черен дим, но иначе почти нямаше следа от воина. Особено когато заговори тихо сестра ми:

— Честито слънцестоене!

Илейн откъсна поглед от снега, сипещ се в тъмната нощ, и му се усмихна леко.

— За пръв път участвам в такова тържество.

Амрен се обади от другия край на стаята, където стоеше с Вариан, ослепителен във великолепните си одежди:

— Много е надценено.

Мор се подсмихна.

— И това от иманярката, която всяка година си тръгва с толкова много бижута по джобовете, че не знам как не я обират на път към дома.

Амрен й показа неестествено белите си зъби.

— Внимавай как ми говориш, Мориган, за да не реша да върна хубавичкия подарък, който съм ти взела.

За моя изненада Мор наистина млъкна.

Останалите също. Докато Рис не се върна с…

— Ти сериозно ли? — изстрелях в недоумение.

Той ми се ухили над гигантската триетажна торта в ръцете си — над всичките двайсет и една свещички, озарили лицето му.

Касиан ме плесна по рамото.

— Реши, че ти се е разминало, така ли?

Простенах.

— Непоносими сте.

Илейн дойде с тихи стъпки.

— Честит рожден ден, Фейра!

Приятелите ми — семейството ми — повториха поздрава й, а Рис остави тортата на ниската масичка пред камината. Погледнах сестра си.

— Ти ли?

Илейн кимна.

— Но украсата е дело на Нуала.

Чак тогава ми направи впечатление как беше изрисуван всеки от трите етажа.

Най-горният — с цветя. Средният — с пламъци.

А най-долният, по-широк етаж — със звезди.

По същия начин, както бях изрисувала чекмеджетата на скрина в онази запусната колиба. По едно за всяка сестра. Другарят ми бе изпратил звездите и луните в съзнанието ми, много време преди да се срещнем.

— Помолих Нуала да ги изрисува в този ред — обясни Илейн, докато другите се събираха около тортата. — Защото ти си основата, ти ни крепиш. Открай време е така.

В гърлото ми заседна огромна буца и аз стиснах ръката й.

Мор, Котелът да я благослови, изкрещя:

— Пожелай си нещо и да нападаме подаръците!

Поне една традиция се припокриваше и от двете страни на Стената.

Срещнах погледа на Рис над горящите свещици. Усмивката му отпусна гърлото ми и накара очите ми да заискрят.

Какво ще си пожелаеш?

Простичък, откровен въпрос.