Двор от скреж и звездна светлина

— Започнахме да го правим преди два века — продължи Мор. — След като Рис спипа Амрен буквално да тръска една кутия, за да разбере какво има вътре.

Амрен изцъка с език и аз се засмях.

— Само дето не видяха, че Касиан душеше всяка кутия точно десет минути преди това.

Касиан й се усмихна лениво.

— Но не мен спипаха.

Обърнах се към Рис.

— И изведнъж се оказва, че на теб може да се има най-голямо доверие?

Рис ме изгледа засегнато.

— Аз съм Велик господар, скъпа Фейра. Честта е вградена в костите ми.

Двете с Мор изсумтяхме едновременно.

Амрен тръгна към най-близката купчина подаръци.

— Аз ще съм първа.

— Естествено — измърмори Вариан и двете с Мор му се ухилихме.

Амрен му се усмихна мило и се наведе да си вземе един подарък. Вариан имаше благоразумието да изтръпне чак когато му обърна гръб.

Тя избра кутийка с розова опаковка, прочете етикета и разкъса хартията.

Тогава и всички останали изтръпнахме.

Дори хищниците не разкъсваха плячката си с такава свирепост.

Амрен обаче се усмихна широко на Азриел с чифт разкошни перлено-диамантени обици в малките си ръце.

— Благодаря ти, сенкопоецо — кимна му тя.

— Радвам се, че покриват критериите.

Касиан избута Амрен с лакът, спечелвайки си предупредително съскане от нея, и започна да хвърля подаръци на околните. Мор с лекота улови своя и разкъса хартията със същия ентусиазъм като на Амрен. После се усмихна на генерала.

— Благодаря ти, скъпи.

Касиан се подхилна.

— Знам какво ти харесва.

Мор вдигна…

Задавих се. Азриел също и мигновено се завъртя към Касиан.

Касиан само му смигна, а Мор люшна на пръста си оскъдното червено бельо. Преди Азриел да попита какво мислим по въпроса, Мор изхъмка и обясни:

— Не се заблуждавайте: не можеше да ми измисли подарък, затова направо ме попита какво искам. Аз му дадох точни нареждания. И той за пръв път в живота си ги изпълни.

— Съвършен воин до мозъка на костите си — провлачи Рис.

Касиан се облегна на дивана и протегна дългите си крака.

— Не се бой, Риси. И на теб ти купих същото.

— Да го облека ли, за да ме видиш?

Засмях се, изненадана да чуя същия звук от другия край на стаята. От Илейн.

Нейният подарък… Спуснах се към купчината, преди Касиан пак да се разрови из нея, и потърсих кутията, която старателно бях опаковала вчера. Тъкмо я мярнах зад един по-обемист подарък, когато на вратата се почука. Само веднъж. Рязко и силно.

Знаех. Още преди Рис да ме погледне, знаех кой стои на прага.

Всички знаехме.

В стаята се спусна тишина, нарушавана единствено от прашенето на огъня в камината.

След миг полетях през фоайето с развяна рокля и отворих със замах стъклената врата, а после и дъбовата порта, готвейки се за яростната атака на студа.

И на Неста.