Царицата на Палмира [Златните вериги]

Тя остана мълчалива.

Той не се учуди. Клавдия никога не отговаряше веднага на обидата. Тя беше от онези противници, които предпочитат да изберат момента и мястото за своите атаки. Той щеше да плати цената на своята ирония, когато най-малко го очакваше.

Бойните галери заемаха места в противоположните краища на водоема. На някаква крехка лодка един съдия размахваше копие с червено знаме.

— Аврелиан извърта безкрайно – каза Клавдия неприязнено. – Човек може да се усъмни в края на краищата дали има смелостта да се опълчи срещу Галиен. Не минава и ден, без да открие нов претекст, за да се откаже. Той се занимава с глупости, които му нашепва този стар слабоумник Пулиний. Първият секретар не спира да го размеква по отношение на цезаря и да го насъсква срещу мен.

Знамето на съдията се разклати. Преди то да докосне водата, воят на сто хиляди гласове от амфитеатъра разклати любовно им гнездо. Максим видя как корабите се устремиха един към друг, после се загледа в профила на Клавдия. Тя беше напрегната и студена като острие през януарския мраз.

— Никой не може да насъска Аврелиан срещу теб.

— Напротив, Пулиний успява. Усещам го. Той е хитър, знае как да го подхване. На Аврелиан винаги му е било приятно да бъде любимият довереник на някой старец. Неговият баща толкова му липсва, че непрекъснато трябва да си измисля нов.

Тя млъкна, докато либурните дълбаеха бразда във водния басейн. Ударът, както всеки път, щеше да бъде силен. Като невероятната врява от пейките.

— Знаеш ли, че той вече прекарва нощите си между бедрата на Улпия? – каза Клавдия достатъчно силно, та гласът й да се извиси над глъчката. – Можеш ли да си го представиш? Аврелиан да спи със съпругата си всяка нощ?

На Максим му се прииска да се подиграе с ревността, която тя толкова откровено признаваше. Но като никога играта навън го заинтригува.

В последния момент галерата на червените опита да маневрира, за да избяга. Гребците живо изтеглиха греблата си. Робите избутаха рязко тежките лопати на кормилото надясно. Корабът избегна вълнореза на зелените и започна да се плъзга срещу противника си, заплашвайки да натроши пътьом греблата.

Обаче наставникът на зелените беше изпреварил движението. Гребците от левия борд прибраха греблата си в пълен ред, докато онези от десния борд, лъхтейки от напрежение, обърнаха посоката на гребането. Ефектът беше незабавен. Либурната се разклати, завъртя се около оста си. Малко, но достатъчно, за да може бронзовият ченгел на вълнореза й да проникне в първия люк на червените.

Максим се възхити на находчивостта с леко кимване на главата. Въпреки силните радостни викове на публиката, пращенето от разкъсването на дървото се чу много ясно. Червеният кораб като че щеше да се счупи като орех. Той вече потъваше във водоема. Гребци изхвърчаха и се потрошиха между пукнатините на корпуса. Започна касапницата.

— Той, който не я докосваше и три пъти месечно! – пак започна Клавдия упорито. – Кой можеше да очаква, че кротката Улпия ще се превърне в лудетина от Субура? А според слугините точно това става. Без всякакъв свян…