Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
— Да — отговори Роджърс, като хвърли поглед през рамо, — да, реших. Но повтарям ти, при условие че всичко ми се вижда наред. Не си търся белята и нямам намерение да се забърквам в някакви опасни игри. Нищо не ми струва да ви дам информацията, но се разбираме, че няма да участвувам в това, което ще става. Ясно ли е?
— Дори и да искаш, няма да ти дадат да участвуваш — каза мистър Джукс. — Абе ти си дребна риба. Номер Едно взима само специалисти. От теб се иска да ни кажеш къде са нещата и как да се доберем до тях. Организацията ще свърши останалото. Да ти кажа, нашата организация не е каква да е. Няма да знаеш кой го върши, нито пък как го върши. Ти никого няма да познаваш и тебе никой няма да те познава — само Номер Едно, разбира се. Той познава всички.
— И ти — каза Роджърс.
— И аз, разбира се. Но мен ще ме прехвърлят в друг район. От днес нататък повече няма да се срещаме, освен на общите събрания, но тогава всички ще бъдем маскирани.
— Продължавай — каза недоверчиво Роджърс.
— Факт. Ще те заведат при Номер Едно — той ще те види, но ти него няма да го видиш. После, ако реши, че си подходящ, ще те включат в списъка и ще ти кажат къде да даваш сведенията си след това. Всеки две седмици има събрания на поделенията, а на всеки три месеца — общи събрания, когато се разпределят печалбите. Всеки член се извиква по номер и му се дава неговият пай. Това е всичко.
— Добре де, да допуснем, че една и съща работа се възложи на двама души?
— Ако е през деня, те ще са така дегизирани, че и майките им няма да ги познаят. Но се работи предимно нощем.
— Разбирам. Но я чуй — какво пречи някой да ме проследи до къщи и да ме издаде на полицията?
— Нищо, разбира се. Само че, мен ако пита, въобще да не се опитва, това е всичко. Последният, на когото му хрумна тази блестяща идея, беше изваден от реката надолу по пътя за Родърхайд, преди още да успее да занесе ценното си съобщение. Номер Едно познава всички, нали разбираш.
— О! И кой е Номер Едно?
— Много хора биха дали всичко, за да научат това.
— Никой ли не знае?
— Никой. Той, Номер Едно, е голяма работа! Джентълмен е, това мога да ти кажа, и като го гледаш — не е кой да е. И при това има очи навсякъде. И ръката му е дълга оттук до Австралия. Но никой нищо не знае за него, освен Номер Две, но и за нея не съм сигурен.
— Значи има и жени?
— Че как няма да има?! В днешно време нищо не става без жени. Но това не трябва да те притеснява. Жените са напълно сигурни. И те, не по-малко от теб или мен, не искат да свършат зле.
— Слушай, Джукс, а за парите какво ще кажеш? Рискът е голям. Заслужава ли си?
— Дали си заслужава?! — Джукс се наведе през малката, облицована с мрамор масичка и прошепна нещо.
— Фиу — ахна Роджърс. — И колко от това ще получа аз?
— Колкото ти се полага, дели се по равно, все едно дали си участвувал в тази акция, или не, Членовете са петдесет и ти ще получиш една петдесета, точно толкова, колкото Номер Едно и колкото аз.
— Наистина ли? Ти да не ми се подиграваш?
— Ама и ти си един, ни така, ни иначе. — Джукс се разсмя. — Кажи, можеш ли да си представиш! Никога не е имало такова нещо! Най-сериозната организация, която някога е съществувала. Голям човек е този Номер Едно!
— Ами много акции ли правите?
— Много? Слушай, помниш ли огърлицата на Каръдъс и обира в Горлестонската банка? Ами кражбата с взлом във Февършам? А голямата картина от Рубенс, която изчезна от Националната галерия? А Френшамските перли? Всичко това беше работа на Организацията. И нищо не беше разкрито.
Роджърс облиза устни.
— Да, но слушай — обади се той предпазливо я си представи, че аз съм шпионин, както би могъл да допуснеш, и си представи, че отида право в полицията и обадя, каквото си ми съобщил?
— Аха! — каза Джукс. — Да допуснем, че го направиш, и какво? Добре, да предположим, че не ти се случи нещо лошо по пътя дотам, за което, обърни внимание, не отговарям …
— Да не искаш да кажеш, че ме следите?
— Можеш да се обзаложиш в драгоценния си живот, че те следим. Да. Е, да допуснем, че не ти се случи нищо по пътя и докараш ченгетата в тази кръчма да търсят мен, твоя покорен слуга…
— И какво?
— Няма да ме намериш, това е всичко. Ще съм отишъл при Номер Пет.
— Кой е Номер Пет?
— А, не знам. Но той ти прави ново лице, докато си извън играта. Пластична хирургия му викат. И нови отпечатъци на пръстите. Всичко ново! Ние обичаме съвременните методи в нашата работа.
Роджърс подсвирна.
— Е, и какво? — попита Джукс, вдигнал поглед над ръба на чашата си.
— Слушай, ти ми каза много неща. Ще бъда ли в безопасност, ако кажа „не“?