Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
— Да, ако се държиш добре и не ни създаваш неприятности.
— Х-м, разбирам. А ако кажа „да“?
— Тогава докато се обърнеш, ще станеш богат й ще имаш пари в джоба, за да живееш като истински джентълмен. И не е необходимо да правиш нищо друго, освен да ни кажеш каквото знаеш за домовете, в които си служил. Получаваш пари за нищо работа, само трябва да си почтен към Организацията.
Роджърс замълча, размисляйки.
— Ще го направя — каза накрая той.
— Браво! Мис, още по едно! Заслужава си да го полеем. Още като те видях, разбрах, че си свястно момче. Да пием за лесно спечелените пари и внимавай с Номер Едно. Като стана въпрос за Номер Едно, най-добре да дойдеш, за да му се представиш още тази нощ. Колкото по-рано, толкова по-добре.
— Прав си. Къде да дойда? Тук?
— Глупости. Край, повече няма да идваме в тая кръчма. Жалко — приятна е и е удобна, но няма как. Сега ето какво трябва да направиш. Тази вечер точно в десет часа ще прекосиш Ламбет Бридж (Роджърс трепна при това признание, че жилището му им е вече известно) и ще видиш там едно спряло такси, а шофьорът ще бърника нещо в мотора. Ще му кажеш: „Ще върви ли таратай-ката?“, а той ще ти отговори „Зависи къде искате да идете?“ А ти ще кажеш: „Закарайте ме до Номер Едно в Лондон.“ Има впрочем магазин с такова име, но той няма да те закара там. Ти няма знаеш къде те кара, защото прозорците на таксито ще бъдат закрити, но ти не обръщай внимание на това. Такъв е редът за всяко първо посещение. По-нататък, след като станеш редовен член, ще ти кажем кое е мястото. Като пристигнеш там, прави каквото ти кажат и говори истината, иначе Номер Едно ще се разправи с теб. Разбираш ли?
— Разбирам.
— Готов ли си? Не те ли е страх?
— То се знае, че не ме е страх.
— Браво! Е, да вървим. Ще ти кажа сбогом, защото повече няма да се видим. Сбогом и… късмет.
— Сбогом.
През летящата врата те излязоха на бедната и мръсна улица.
Двете години след приемането на бившия лакей Роджърс в организацията на крадците бяха отбелязани с няколко поразителни и успешни обири в домовете на известни личности: похищението на голямата диамантена тиара от дома на херцогинята на Денвър, обира в апартамента, заеман някога от покойния лорд Питър Уимзи, в резултат на който изчезнаха сребърни и златни прибори за седем хиляди лири, обира в извънградското имение на Теодор Уинтроп, милионера, и случайното разобличаване на този процъфтяващ джентълмен като закоравял светски изнудвач, което причини шумен скандал в Мейфеър1, кражбата на известната огърлица от осем наниза перли от врата на маркизата на Дингълуд в Ковънт Гардън, по време на известната ария „Ах, нима толкова прекрасна съм била“ от „Фауст“. Наистина оказа се, че перлите са имитация, а истинската огърлица била заложена от благородната дама при обстоятелства много неприятни за маркиза, но независимо от това ударът беше сензационен.
През януари, една събота следобед, Роджърс седеше в стаята си в Ламбет, когато до ушите му стигна лек шум на външната врата. Той скочи още преди шумът да е престанал, втурна се през малкия коридор и отвори рязко вратата. Улицата беше безлюдна. Независимо от това, като се връщаше във всекидневната, той видя върху закачалката за шапки някакъв плик. Беше адресиран кратко — „До Номер Двадесет и Едно“. Беше свикнал с малко театралните методи на Организацията за връчване на кореспонденцията, само сви рамене и отвори писмото. Беше написано с шифър и след разчитане съобщаваше следното:
„До Номер Двадесет и Едно Тази нощ в 11.30 часа в дома на Номер Едно ще се проведе общо събрание. Носите отговорност при отсъствие. Паролата е «НЕВЪЗВРАТИМОСТ».“
Роджърс постоя малко, размишлявайки над съобщението. После се отправи към една стая в задната част на къщата, където имаше голяма огнеупорна каса, вградена в стената. Той задвижи комбинацията и влезе в нея — тя беше вградена малко по-навътре и всъщност образуваше неголямо помещение за ценности. Издърпа едно чекмедже с надпис „Кореспонденция“ и прибави към съдържанието му писмото, което беше полу-чил току-що.
— Невъзвратимост — каза той. — Да … така е. Посегна към телефона, после, изглежда, промени решението си.
Качи се на мансардата и оттам се покатери в едно таванско помещение точно под покрива. Прилази между наклонените греди и стигна до най-далечния ъгъл; после внимателно натисна един чеп. Отвори се някаква вратичка. Той пропълзя през нея и се озова в подобно таванско помещение в съседната къща. Тихо гукане го посрещна, щом влезе. Под капандурата имаше три клетки с пощенски гълъби.
Той надникна предпазливо през капандурата, която гледаше към високата гола стена в задната част на някаква фабрика. В мрачното дворче нямаше никой. Той се прибра отново навътре, откъсна едно тънко листче от бележника си и написа няколко букви и цифри. Отиде до най-близката клетка, извади гълъба и прикрепи бележката към крилото му. След това внимателно сложи птицата на перваза. Тя се поколеба за миг, пристъпи няколко пъти с розовите си крачка, разпери крила и отлетя. Той я видя да се издига над покрива на фабриката в притъмнялото вече небе и да изчезва в далечината.
1
Богаташки квартал в Лондон. — Б. пр.