Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В тъмните дупки на тази къща започва сделките си Майер Ротшилд. В началото той търгува със стари пари. Сам пише каталозите и заедно с парите ги разнася из немските княжества и херцогства. По този начин се свързва със знатни хора, които събират стари пари, веднъж от него купува няколко монети и херцог Вил-хелм, владетелят на Ханау. Това е първата сделка между един Ротшилд и един държавен глава.
В „Тиганената къща“ Майер обзавежда помещение за обмяна на пари, където може да се обменят няколко дузини от десетки видове пари на различните княжества.
Това е първата „банка“ Ротшчид — на площ от четири квадратни метра! Доходът от обмяната Майер Ротшилд използва за разширяване на търговията с монети. Той купува имуществото и на няколко изпаднали в затруднение колекционери на монети и с новата си придобивка обикаля отново немските херцогства. При една обиколка той успява да сключи сделка дори с владетеля на Ваймар и патрон на Гьоте, херцог Карл Аугуст.
Разширяването на връзките му стига дотам, че през 1769 г. той закачва нова табела на „Тиганената къща“. На нея гордо стои гербът на херцогската фамилия Хесе—Ханау, а под него със златни букви надписът: „Майер Ротшилд, администратор на негово величество ханауския херцог Вилхелм“.
Това „администриране“ не е безинтересно, защото и Вилхелм не е обикновена фигура. Той е внук на английския крал Джордж II, братовчед на Джордж III, племенник на датския крал и зет на шведския крал. Но не това е особеното в него, а фактът, че е първият измежду онези немски князе, които свързват синята си кръв с лихварските заеми и грабителството.
Коронованите глави на половината Европа дължат много на Вилхелм — той дори и от кръвта на есенските си поданици прави злато. Суровите му фелдфебели-инструктори възпитават наемници, дисциплинирани и решени на всичко. Когато някоя рота е готова, той обикновено я продава на англичаните, за да поддържат ред в колониите на раждащата се империя. За всеки убит есенски наемник в която и да е далечна колония Вилхелм получава обезщетение. Господарят на малкото херцогство в действителност става един от най-богатите владетели в Европа, нещо като херцогски банкер и лихвар. Майер Ротшилд постепенно се включва и в тези сделки. Наред с цяла редица други агенти, които обменят пари, от време на време Вилхелм натоварва и него да събере някой чуждестранен дълг срещу съответно възнаграждение.
Бавно забогатяващото семейство се премества в нова къща, на която този път виси зелена фирмена табела „Грюншилд“. По едно време дори обсъждат, дали не трябва да приемат името на новата табела като фамилно име — но запазват старото си име и с него влизат в историята.
Бавното забогатяване, разбира се, още не означава много. В продължение на повече от двадесет години Майер Ротшилд плаща 2000 форинта годишен данък. В 1795 г. строгите градски власти удвояват тази сума, а в следващата година я завишават на 15 хиляди форинта. Във франкфуртското гето това е най-високата имотна категория — но в лихварския и в търговския свят на немските херцогства тя все още не означава нещо много.
Петте сина на Майер Ротшилд предизвикват финансов „взрив“. Те са много по-настойчиви от страхливия си и предпазлив баща. От петте момчета по-късно Амшел става ковчежник на немската федерация. Соломон е основателят на виенската банка Ротшилд. След дълги години Натан става най-голямото финансово величие в Англия. Четвъртият брат Калман основава неаполитанската банка Ротшилд. А петият син, Якоб Ротшилд, израства като истински финансов диктатор по времето на френската република и империя.
Един от хроникьорите на Ротшилдовци, някой си немски граф Цезар Корти през двадесетте години на века в книгата си „Възход на къщата Ротшилд“ пише следното: „Разоряването на някоя страна носи богатство на Ротшилдовци“. Както ще видим, работата е по-сложна. Но факт е, че първата голяма „международна хватка“ през 1804 г петте Ротшилдови сина успяват да осъществят поради пълното разоряване на датското кралство. Датският крал е чичо на много богатия херцог Вилхелм. Затова Вилхелм замисля: да даде на Дания заем, но при сделката да не фигурира неговото име — за да може да настоява за подходящи лихвени условия. За пребогатия херцогски племенник все пак не е удобно публично да оскубе чичо си, разорения крал. Херцогът възлага тази сделка на петимата Ротшилдовци и тя е първата голяма международна акция на Ротшилдовци. Същевременно това е и първият случай, когато фамилията изиграва големите за времето си франкфуртски банки, ръководени от патриции. Те гневно реагират, когато разбират, че един непознат милионер от гетото спасява от банкрут датското кралство срещу богата лихва. Разбира се, те не могат да предугадят, че милионите идват от хазната на Вилхелм. А Ротшилдовци заради опазването на тайната получават голяма комисионна.