Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Беше дванайсет и половина през нощта — разказа ни този любезен човек — и аз си стоях в лабораторията, дето още работеше господин Станжерсон, когато се случи тази история. Бях подреждал и почиствал инструменти през цялата вечер и чаках господин Станжерсон да си тръгне, за да ида да спя. Госпожица Матилд работи с баща си до полунощ; когато кукувицата на часовника в лабораторията изкука дванайсет пъти, тя стана, целуна господин Станжерсон и му пожела лека нощ. Каза ми: «Лека нощ, дядо Жак!» и бутна вратата на Жълтата стая. Тъй ясно чухме как заключи и дръпна резето, че не можах да се стърпя да не се разсмея и рекох на професора: «Госпожицата много се заключва. Явно че я е страх от Божията животинка.» Господинът даже не ме чу, толкоз беше унесен в работата си. Обаче някакво ужасно мяукане ми отвърна отвънка и аз наистина разпознах крясъка на Божията животинка, от който тръпки могат да ви полазят… И тази нощ ли ще ни пречи да спим? — помислих си аз, защото трябва да ви кажа, господине, че до края на октомври живея на тавана в този павилион, над Жълтата стая, за да не остава сама госпожицата през цялата нощ в края на парка. Тъй й хрумна на госпожицата, да се настани в павилиона, доде е хубаво времето, по й харесва от замъка и вече четири години, откак е построен, тя все там се настанява, щом дойде пролетта. Зиме госпожицата се връща в замъка, защото в Жълтата стая няма камина.
И тъй, господин Станжерсон и аз останахме в павилиона. Не вдигахме шум. Той си беше на бюрото. Колкото до мен — бях седнал на един стол, бях си свършил работата, гледах го и си виках: «Какъв човек! Какъв ум! Какви знания!» Отдавам значение на това, че не вдигахме никакъв шум, защото сигур зарад туй убиецът е помислил, че сме заминали. И изведнъж, докато часовникът удряше дванайсет и половина, някакъв отчаян вик се чу от Жълтата стая. Това беше гласът на госпожицата, която крещеше: «Убиец! Убиец! Помощ!» Отекнаха изстрели от револвер, чу се шум от съборени маси, катурнати по земята мебели като при борба, и пак гласът на госпожицата: «Убиец!… Помощ!… Татко!… Татко!»
Можете да си представите как скочихме с господин Станжерсон и хукнахме към вратата. Но уви! Тя беше затворена, здраво затворена отвътре от самата госпожица, както ви казах — с резе и ключ.
Опитахме се да я изкъртим, но беше яка. Господин Станжерсон беше като луд, и наистина имаше от какво да полудее човек, защото се чуваше как госпожицата хъхри: «Помощ!… Помощ!…» И господин Станжерсон удряше с юмруци по вратата, плачеше от яд и хълцаше от отчаяние и безсилие.
Тогава се сетих. «Убиецът трябва да е влязъл през прозореца — извиках аз, — отивам до прозореца!» И хукнах от павилиона като побъркан!
За нещастие прозорецът на Жълтата стая гледа към полето, та зиданата ограда на парка, в чийто край е павилионът, ми пречеше да стигна веднага до този прозорец. За да стигна дотам, трябваше да изляза първо от парка. Хукнах към изхода и по пътя срещнах Берние и жена му — портиерите, които идеха, привлечени от изстрелите и от нашите викове. С две думи им казах какво става; рекох на портиера да отиде при господин Станжерсон и наредих на жена му да дойде с мен, за да ми отвори вратите към парка. Пет минути по-късно портиерката и аз бяхме пред прозореца на Жълтата стая. Имаше хубава луна и добре видях, че не бяха пипали прозореца. Не само че решетките бяха непокътнати, но и капаците зад тях бяха затворени — самият аз ги бях затворил вечерта, както винаги, макар че госпожицата, която знаеше, че съм много уморен и претоварен с работа, ми рече да не се безпокоя, щяла да ги затвори сама; и си бяха останали тъй, както ги бях залостил аз — с желязно резе отвътре. Значи убиецът не беше влязъл оттам и не е могъл оттам да избяга, ама и аз не можех да вляза оттам!
Това беше лошото! За малко не си изгубихме ума. Вратата на стаята — заключена отвътре, капаците на единствения прозорец — и те затворени отвътре, а пред капаците — непобутнатите решетки, таквиз, дето и ръка не можеш провря… И госпожицата, която викаше за помощ!… Или по-скоро не, тя вече не се чуваше… Може би беше мъртва… Но още чувах как господинът се опитваше да изкърти вратата в другия край на павилиона…