Тайната на жълтата стая

— Господин дьо Марке, можете ли да ни дадете някакви сведения за тази афера, без това да попречи на вашето следствие?

— Не ни е възможно да дадем каквито и да било сведения — отвърна господин дьо Марке. — Впрочем това е най-странната афера, с която съм се сблъсквал. Колкото повече неща узнаваме, толкова по-малко знаем!

Помолихме господин дьо Марке да ни обясни, ако обича, последните си думи. Ето какво ни каза той и всеки ще разбере колко е важно то:

— Ако не прибавим нищо ново към направените от прокуратурата веществени констатации, опасявам се, че тайната, която забулва това отвратително нападение и чиято жертва бе госпожица Станжерсон, няма скоро да се изясни; но трябва да се надяваме заради разума човешки, че огледът на стените, тавана и пода на Жълтата стая, огледът, с който ще се заема още утре заедно с предприемача, построил павилиона преди четири години, ще докаже, че никога не трябва да губим надежда в логиката на нещата. Защото там е проблемът: ние знаем откъде е влязъл убиецът — влязъл е през вратата и се е скрил под леглото, очаквайки госпожица Станжерсон; но откъде е излязъл? И как е могъл да избяга?

Ако не се открие някой вграден капак в пода или пък някоя секретна врата, някакво скривалище или отвор, ако при огледа на стените или дори при събарянето им — защото и аз, и господин Станжерсон сме решени да се стигне до събаряне на павилиона — не се открие някакъв проход не само за човешко, но и за каквото и да било друго същество, ако таванът няма отвор, ако подът не прикрива някакво подземие, ще трябва да повярваме в дявола, както казва дядо Жак!“