Последна саможертва

Объркана и потисната от заобикалящата ме обстановка,

аз се измъкнах от нея, за да се вмъкна в нечия друга: на мо-

ята най-добра приятелка Лиса. Лиса беше морой и помеж-

ду ни имаше телепатична връзка, която ми позволяваше да

прониквам в съзнанието ѝ и да виждам света през нейните

очи. Всички морои владеят някоя от магиите на елементите.

Магията на Лиса беше духът – елемент, който бе свързан с

психическите сили и дарбата да лекува. Срещаше се рядко

сред мороите, които обикновено владееха по-материалните

елементи, и затова ние знаехме съвсем малко за неговите

възможности... които бяха невероятни. Преди няколко годи-

ни тя бе използвала духа, за да ме върне от мъртвите, и това

бе изковало нашата връзка.

Да съм в съзнанието ѝ, ме освобождаваше от моята клетка,

но не ми помагаше да реша проблема си. Лиса работеше усиле-

но, за да докаже невинността ми още от момента, в който бяха

изнесени доказателствата срещу мен. Използването на сребър-

ния ми кол за убийството бе само началото. Противниците ми

не си губиха времето, за да напомнят на всички враждебното

ми отношение към кралицата, а освен това бе намерен свидетел

относно местонахождението ми по време на убийството. Тези

свидетелски показания ме лишаваха от алиби. Кралският съвет

реши, че има достатъчно доказателства, за да се образува про-

цес срещу мен и да ме изправят пред официален съд – където

щеше да бъде произнесена присъдата ми.

Лиса отчаяно се опитваше да привлече вниманието на

всички и да ги убеди, че съм била несправедливо обвинена.

Ала ѝ беше трудно да открие някой, който да я изслуша, още

повече че кралският двор на мороите бе изцяло зает с приго-

товленията за погребението на Татяна. Смъртта на един мо-

нарх е много важно събитие. От цял свят пристигаха морои и

дампири – полувампири като мен, – за да присъстват на цере-

монията. Храна, цветя, украса... дори музиканти... Пълна про-

 9 

р и ш е л м и й д

грама. Имах чувството, че подготовката за сватбата на Татяна

нямаше да е толкова пищна. Сред тази всеобща суетня и шум

в момента никой не го беше грижа за мен. Що се отнасяше до

повечето, аз бях прибрана на сигурно място и нямаше опас-

ност отново да убия. Убиецът на Татяна бе намерен. Справед-

ливостта щеше да възтържествува. Случаят бе приключен.

Преди да добия ясна представа къде се намира Лиса, някаква

суматоха в затвора ме изтръгна от съзнанието ѝ и аз се върнах

обратно в своята глава. Някой влезе в коридора и сега говоре-

ше с охраната, настоявайки да се види с мен. От дни това беше

първото ми посещение. Сърцето ми се разтуптя и скочих към

решетките, изпълнена с безумната надежда, че е дошъл някой,

който ще ми каже, че всичко е било една ужасна грешка.

Посетителят ми не беше точно този, когото очаквах.