Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Съвзехме се. Душите ни бяха опустошени, но после се въз
- Знам - повтори тя.
становихме.
После настъпи мълчание. Не обичам мълчанието.
- И ти ли?
- Териса?
- Аз не успях. Мисля, че не пожелах да го направя. Бях
- Когато си имал нужда от мен - заговори тя, - винаги
разсипана и може би най-добре беше да си остана така.
съм откликвала, нали?
- Не съм сигурен, че следя мисълта ти.
-Да.
Гласът й прозвуча по-тихо.
- Ела в Париж, Майрън.
- Не мислех - грешка, аз все още не мисля, - че бих ха
- Просто така?
ресала моя свят, възстановен. Мисля, че резултатът нямаше
-Да.
да ме задоволи.
10
11
- Териса?
също като Есперанца Диас, моята най-добра приятелка.
Тя не отговори.
Пълното му име беше Уиндзър Хорн Локууд III и много му
- Искам да ти помогна - казах аз.
отиваше: оредели руси къдрици, разделени на две от прав
- Може би не си в състояние - отвърна тя. - Може би
път, румено и красиво лице на патриций, обгоряло остро
няма смисъл.
деколте от пуловер за голф, очи с воднистосиния отблясък
Отново мълчание.
на леден блок. Носеше прекалено скъпи панталони в цвят
- Забрави, че съм ти звъняла, Майрън. Пази се.
каки, чийто ръб съперничеше на правия път в косата му, си
И изчезна.
ньо сако с емблемата на Лили Пулицър1 в розово и зелено,
подходяща на цвят кърпичка, бухнала от горното му джоб
че като цветето, през което клоуните пръскат зрителите с
вода.
Упадъчно облекло.
В Т О Р А Г Л А В А
- Когато я видях по телевизията - продължи Уин, а
снобският му акцент на ученик в подготвителен клас на
елитна гимназия звучеше така, сякаш се бе заел да обяснява
очевиден факт на бавноразвиващо се дете, - не забелязах
високите й качества. Беше седнала зад пулта в студиото.
- А! - възкликна Уин. - Очарователната Териса Колинс.
-Аха.
Какъв задник! Висше качество, световна класа!
- Ала като я зърнах в бикините й - за онези от вас, които
Седяхме върху разнебитените скамейки в гимнастичес
си водят записки, ставаше дума за същите първокласни и
кия салон на гимназията „Касълтън". Наоколо се носеше
греховно оскъдни бикини, за които вече ви споменах, - е,
познатият мирис на пот и препарати за почистване. Шумо
нямам думи, истинско съкровище! И да се хаби като воде
вете, подобно на звуците във всички гимнастически салони
ща! Само като си помисля, косата ми настръхва от ужас.
по широкия свят, бяха изкривени и странно ехтяха, сякаш
- Сякаш наблюдаваш пожара на, Динденбърг"2 - вметнах аз.
се намирахме в баня с безброй пуснати душове.
- Доста впечатляваща отпратка - забеляза Уин. - При
Харесвам подобни салони. Израснал съм в тях. Прека
това съвсем навременна.
рал съм много от най-щастливите мигове в живота си в тези
Изражението на Уин бе винаги високомерно. Ако го
задушни пространства с баскетболна топка в ръка. Обожа
погледнеш, неизбежно ще ти замирише на елитарни, сноб
вам звуците при дриблиране. Обожавам гледката на игра
ски, стари пари. И до голяма степен бе така. Ала в същото
чите с избилите по челата им капчици пот, докато загряват.
време у него имаше нещо, което би могло дълбоко да те
Обожавам усещането от допира на грапавата кожа в онзи
развълнува.
миг на почти религиозно откровение, в който очите ти се
- Защо не продължиш? Хайде, довърши тази история.
впиват в обръча на коша, ти пускаш топката, тя се насочва
- Дотук.
с въртене нагоре и вече нищо друго не съществува за теб.
Уин се намръщи.
- Радвам се, че я помниш - забелязах аз.
- Какъв задник! Висше качество, световна класа!
- Да. Чух те още първия път.
1 Известна американска модна дизайнерка. - Б. пр.
Уин ми беше съквартирант в колежа, докато учихме в
2 На 6 май 1937 година дирижабълът „Хинденбърг" се запалва
във въздуха и изгаря за по-малко от минута. Нарекли го „Летящия
университета „Дюк", а после ми стана партньор в бизнеса
ковчег". Гледката била ужасяваща. - Б. пр.
12
13
- И така, кога тръгваш за Париж?
Уин се вторачи в мен, сякаш пикаех насред гимнастичес
- Няма да ходя.
кия салон.
Започна втората четвъртина на баскетболния мач. Иг
- Какво има? - попитах.
раеха петокласници. Гаджето ми - терминът ми се струва
Той се облегна назад.
доста незадоволителен, ала не съм сигурен дали „любовни
- Ти си знаеш. Вече си голямо момиче.
цата", „нежната ми половинка" или „любимото ми зайче"