Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Хм. — Синия Дженър се вторачи за момент в лъскавото злато, после повдигна учудено вежди. — Явно ще ѝ се наложи да почака още малко за мен.
Вървяха бързо през опустошения Йейлтофт. Топлият вятър носеше горящи сламки. Нощта беше огласена от писъци и ридание. Скара беше навела глава и не откъсваше очи от земята, както подобава на един роб. Вече нямаше кой да ѝ казва да не се прегърбва. Страхът ѝ бавно се топеше и се превръщаше във вина.
Скочиха на борда на кораба на Дженър и потеглиха от пристана. Екипажът мълвеше благодарствени молитви към баща Мир, че ги отърва от касапницата. Греблата заскърцаха, корабът се промуши плавно покрай останалите в пристанището и излезе в открито море. Скара се сгуши между товара на палубата. Вината започна да се прелива в тъга, докато гледаше как огънят поглъща красивата тронна зала на дядо ѝ, а с нея и целия ѝ живот. За момент красиво резбованият фронтон се открои черен на яркия фон на пламъците и после са срина сред облак искри.
Обгърнатият в пламъци Йейлтофт — целият ѝ живот — постепенно се смали и накрая стана на светла прашинка в далечината. Платното на кораба изплющя, Дженър изкрещя заповеди и корабът обърна на север към Гетланд.
— Един ден Тровенланд ще бъде отново свободна — прошепна Скара и стисна юмруци. — Тронната зала на дядо ми ще бъде построена отново, а трупът на Яркия Йълинг ще стане храна за враните.
— Засега нека се придържаме към това да те опазим жива, принцесо. — Дженър свали робския нашийник от врата ѝ и загърна треперещите ѝ рамене с наметалото си.
Тя вдигна очи към него и разтри леко шията си, където сребърните нишки на нашийника бяха оставили следите си:
— Подцених те, Сини Дженър.
— Преценката ти е всъщност много проницателна. Правил съм къде по-лоши неща от това, което очакваше, че ще направя.
— Защо тогава рискува живота си за мен?
Той се почеса замислено по брадата.
После сви рамене:
— Защото не можеш да промениш вчера. Можеш да промениш само утре. — Той постави нещо в дланта ѝ. Гривната на Бейл, чийто рубин блестеше кървавочервен под лъчите на баща Луна. — Мисля, че това е твое.
Няма да има мир
— Кога ще пристигнат?
Отец Ярви седеше кръстосал крака на земята, облегнал гръб на дървото и надвесен над разтворената на коленете си древна на вид книга. Ако очите му не прескачаха по изписаните редове, можеше да мине за заспал.
— Аз съм пастор, Кол — промърмори той, — не пророк.
Кол огледа провесените на върви над поляната приношения. Обезглавени птици, празни глинени делви за ейл и вързани на снопове кости. Куче, крава и четири овце се полюшваха, провесени надолу с главите от изписаните с руни клони на дървото в средата на поляната, а около прерязаните им гърла жужаха рояци мухи.
Имаше и човек. Роб, ако се съдеше по белезите от нашийник на врата му, пръстите му почти докосваха окървавената земя, а на гърба му бяха изписани нескопосано в кръг руни. Щедро приношение за Той-който-посява-семето от някоя богата жена, копнееща да зачене.
Кол не обичаше светите места като това. Имаше чувството, че някой го наблюдава там. Смяташе се за честен човек, който няма какво да крие, но все пак всеки си има тайни. И съмнения.
— Коя книга четеш?
— Трактат върху елфическите руини, написана преди двеста години от сестра Слод от Риърскофт.
— Пак забранено познание, а?
— От времето, когато Съборът се занимаваше предимно със събиране на познание, а не с подтискането му.
— Можеш да контролираш само онова, което познаваш — промърмори Кол.
— А познанието, също като властта, е опасно в грешни ръце. От значение е само това как го използваш. — Отец Ярви облиза кривия показалец на сакатата си ръка и прелисти книгата.
Кол впери поглед в неподвижната гора:
— Трябваше ли да идваме толкова рано?
— Битката обикновено се печели от страната, пристигнала първа на бойното поле.
— Мислех, че дойдохме да преговаряме за мир.
— Мирните преговори са бойното поле на пастора.
Кол пое дълбоко дъх и изпръхтя с устни. Седна на един пън почти на края на поляната, далеч от приношенията, извади нож и парче грубо издялано ясеново дърво. Щеше да бъде Тя-която-удря-наковалнята, вдигнала чук над главата си. Подарък за Рин, когато се върнеше в Торлби. Ако се върнеше в Торлби, а не свършеше провесен надолу с главата на полянката. Изпръхтя отново и се зае с дялкане.
— Боговете са те надарили богато, Кол — промърмори отец Ярви, без да вдига глава от книгата. — Със сръчни ръце и остър ум. Гъста, пепеляворуса коса. Малко неуместно чувство за хумор. Но искаш ли един ден да бъдеш велик пастор, Кол, да стоиш до крале?