Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— На бойното поле — промърмори отец Ярви, — няма правила. Очевидно живеем в нови времена.
— Яркия Йълинг вече сее огън из земите на Тровенланд. Проправя пътя за армията на Върховния крал. Армия по-многобройна от песъчинките на плажа. Най-огромната армия събирана някога от времето, когато елфите обявиха война на Бог. Преди разгара на лятото ще е пред портите на Торлби.
— Бъдещето е земя, обвита в мъгла, майко Адуин. Крие изненади за всички ни.
— Не е нужно да си пророк, за да видиш какво предстои. — Тя извади свитък, разви го и зачете изписаните на гъсто редове. — Баба Вексен назовава теб и кралица Лейтлин магьосници и предатели. Съборът обявява тези нейни хартиени пари за елфическа магия. Всеки, който ги използва, ще бъде изпратен в изгнание и считан за престъпник.
Някъде в храстите изпука съчка и Кол се сепна.
— Ти ще бъдеш отритнат от света, крал Удил и Горм също, а с тях и всеки, който застане зад тях.
В този момент се появиха мъжете. Мъже от Ютмарк, ако се съдеше по квадратните катарами на наметалата им и дългите им щитове. Кол преброи шестима, чуваше поне още двама зад гърба си, но устоя на порива да се обърне и провери.
— Извадени мечове? — попита отец Ярви. — На светата земя на баща Мир?
— Ние се молим на Единствен бог — изръмжа предводителят им, воин с позлатени кантове на шлема. — За нас това е просто кал.
Кол обходи с поглед сериозните лица и остри оръжия, насочени към него, и усети дланта си да се изпотява под дръжката на ножа.
— Сериозна бъркотия — каза той с изтънял от тревога глас.
Майка Адуин свали свитъка:
— Но въпреки това, въпреки заговора и предателството ви, баба Вексен е склонна да предложи мир. — Шарената сянка на дърветата плъзна по лицето ѝ, когато тя извърна глава към небето. — Единствен бог е всеопрощаващ бог.
Отец Ярви прихна развеселен. Кол не можеше да повярва колко спокойно и безстрашно приемаше положението им.
— Нека да позная, прошката ѝ си има цена?
— Статуите на върховните богове ще бъдат съборени и Единствен бог ще бъде почитан навред по земите около Разбито море — каза Адуин. — Всеки гетландец и ванстерландец ще плаща годишен десятък на Събора. Крал Удил и крал Горм ще дойдат в Скекенхаус, където ще положат мечове в нозете на Върховния крал, ще коленичат, ще помолят за милост и прошка и ще положат нови клетви за вярност.
— Старите не ги удържаха.
— Именно затова ти, майка Скаер и младият принц Друин ще останете там като заложници.
— Ммм. — Отец Ярви потупа замислено брадичка с кривия показалец на сакатата си ръка. — Примамливо предложение, но летата в Скекенхаус са потни и задушни.
Покрай бузата на Кол прелетя стрела, толкова близо, че той долови полъха от перата ѝ. Заби се безшумно в рамото на предводителя на воините, точно над ръба на щита му.
От гората полетяха още стрели. Един от воините изкрещя. Друг сграбчи с две ръце щръкналата от лицето му стрела. Кол се хвърли към отец Ярви и го завлече зад дебелия дънер на святото дърво в средата на поляната. С периферното си зрение зърна връхлитащ към двама им воин с вдигнат над главата меч. Отнякъде изникна Досдувой, огромен като къща, и с един мощен замах на голямата си секира отнесе мъжа и го запрати да се търкаля в храсталака сред облак сухи листа.
Настана хаос от стрелкащи се във всички посоки тела, святкащи остриета, клатещи и въртящи се на вървите си приношения. Миг-два по-късно всичките воини на майка Адуин се бяха присъединили към крал Фин от другата страна на Последната врата. Предводителят им беше на колене, запъхтян, с шест стрели щръкнали от ризницата му. Той опита да се изправи като се подпираше на меча си, но червената сила изтичаше обилно от тялото му.
Фрор изникна безшумно измежду дърветата около поляната. В едната си ръка стискаше тежка секира. С другата разкопча внимателно катарамата на обкантения със злато шлем на предводителя. Беше добра изработка и щеше да донесе прилична печалба.
— Ще съжалявате за това — изпъшка мъжът през почервенели от кръв устни. Посивялата му коса беше залепнала по потното му чело.
Фрор кимна бавно, разбиращо:
— Аз вече съжалявам. — Секирата му се стовари върху темето на предводителя и той се строполи на земята с разперени ръце.
— Вече можеш да ме пуснеш да стана — каза отец Ярви и потупа Кол по гърба. Осъзна, че беше покрил пастора с тялото си като майка, закриляща детето си от бурен вятър.
— Не можа да ми разкриеш плана си? — попита го Кол, докато се изправяше на крака.
— Човек не може да издаде онова, което не знае.
— Нямаш ми доверие?
— Доверието е като стъклото — каза Рълф, преметна през рамо големия си костен лък и подаде ръка на Ярви да му помогне да стане. — Красиво на вид, но само глупак би поставил голяма тежест отгоре му.