Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Кол преглътна тежко:
— Знаеш, че искам, отец Ярви. Повече от всичко на света.
— Тогава имаш да учиш още много и първото, което трябва да научиш, е търпение. Концентрирай нищожно малкия си мозък и един ден ще направляваш пътя на историята, точно както искаше майка ти.
Кол повдигна леко кожената връв на шията си и чу теглилките на майка му да тракват една в друга на гърдите му под ризата. Бяха същите, които Сафрит бе носила на шията си докато беше отговорник за склада, жена, на която е поверено да претегля вярно и справедливо. „Бъди смел, Кол. Бъди най-добрият човек, стани най-доброто, на което си способен.“
— Богове, още ми липсва — прошепна той.
— На мен също. А сега си събери ума и прави каквото правя аз.
Кол пусна кожената връв на теглилките:
— Очите ми са приковани в теб, отец Ярви.
— Затвори ги. — Пасторът затвори книгата и се изправи. Изтупа сухите листа от панталоните си. — И слушай.
Чуха се стъпки, някой вървеше през гората и приближаваше. Кол прибра дървената статуетка, но ножа — не. Плъзна го с острието нагоре в ръкава си. Добре подбраната дума решаваше повечето проблеми, но за останалите, Кол знаеше това от опит, добре наточеното острие вършеше същата работа.
От гората излезе жена, облечена в пасторска роба. Огненочервената ѝ коса беше обръсната от двете страни на главата и над ушите ѝ бяха татуирани руни, а останалата беше обилно намазана с масло и вдигната на гребен. Лицето ѝ имаше остри черти, допълнително подсилени от стегнатите и силно изпъкнали мускули на челюстите, докато дъвчеше кора от „дървото на мечтите“. Устните ѝ бяха подпухнали и полилавели по краищата от кората.
— Подранила си, майко Адуин.
— Не колкото ти, отец Ярви.
— Майка Гундринг ме е учила, че е проява на лоши маниери да дойдеш втори на среща.
— Надявам се тогава да ми простиш грубостта.
— Това ще зависи от вестите, които носиш от баба Вексен.
Майка Адуин вирна гордо брадичка:
— Господарят ти, крал Удил, и съюзникът му, Гром-гил-Горм, нарушиха клетвите си, дадени пред Върховния крал. Те отблъснаха протегнатата му за помощ приятелска ръка и извадиха меч срещу него.
— Протегнатата му приятелска ръка започна да тежи много върху нас — отвърна отец Ярви. — Отблъснахме я преди две години и оттогава дишаме по-леко. Две години, а Върховния крал не е завзел един град, не е спечелил една битка…
— А в какви битки влязоха Удил и Горм? Или може би броиш тези, които водят ежедневно един срещу друг? — Адуин изплю струйка лилав сок от кората и Кол зачопли смутено един разпридан конец на ръкава си. Този коментар попадна право в целта. — Досега се радва на късмет, отец Ярви, докато погледът на Върховния крал беше насочен към бунта в Ниските земи. Бунт, във вдигането на който се говори, че имаш пръст.
Ярви замига на парцали — самото олицетворение на невинността:
— Мога ли да накарам хора на стотици мили разстояние да се вдигнат на бунт? Да не съм магьосник?
— Според някои си, но дали с магия, дали с късмет или лукавост, оттук насетне няма да промениш нищо. Бунтът е смазан. Яркия Йълинг излезе на дуел с тримата синове на Хокон и един по един ги срази. Уменията му с меча нямат равни.
Отец Ярви се загледа в един от ноктите на сакатата си ръка, сякаш силно заинтригуван от това как изглежда:
— Крал Удил не би се съгласил с това. Той щеше да победи тримата братя наведнъж.
Майка Адуин не обърна внимание на перченето.
— Яркия Йълинг е нов тип човек, прави нещата поновому. Той изкла клетвоотстъпниците, а Съратниците му изгориха тронните им зали заедно с целите им семейства вътре.
— Изгорени семейства. — Кол преглътна мъчително. — Това е то прогресът.
— Може би не си чул какво направи след това Яркия Йълинг?
— Не, но съм чувал, че е голям танцьор — отвърна Кол. — Танцувал ли е някъде?
— О, да. През проливите и до Йейлтофт. Отби се на посещение при крал Фин.
На поляната се възцари тишина. Вятърът подухна, накара листата на дърветата да зашумят, клоните с провесените приношения да заскърцат, вратът на Кол да настръхне. Майка Адуин премлясна доволно сдъвканата кора и се усмихна широко.
— А! Това шутът ти не можа да обърне на шега. Йейлтофт е в руини, тронната зала на крал Фин е на пепел, а воините му пръснати по земята, както вятърът носи есенни листа.
Ярви смръщи леко вежди:
— Ами кралят?
— От другата страна на Последната врата. Заедно с пастора си. Смъртта им бе предрешена в мига, в който ги подлъга да влязат в твоето съзаклятие на обречените.