Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Калени в битките воини от Гетланд и Ванстерланд оформиха кръг на поляната, в чийто център остана самотната фигура на майка Адуин. На Кол почти му дожаля за нея, но знаеше, че от съжалението му нямаше да има полза и за двама им.
— Изглежда моята подмолност се оказа по-добре замислена от твоята — каза ѝ Ярви. — Два пъти вече господарката ти се опитва да ме затрие от този свят, но ето, че съм още жив.
— Подмолност, с това си известен, паяк такъв. — Майка Адуин изплю лилава от кората на дървото плюнка в краката му. — Не е ли това святата земя на твоя баща Мир?
Ярви сви рамене:
— О, той е всеопрощаващ бог. Но може би ще е добра идея да ти прережем гърлото и да те провесим от клоните на дървото като жертвоприношение, за всеки случай.
— Направи го тогава — изсъска тя.
— Проявата на милост е по-изразителен признак на власт, отколкото убийството. Връщай се при баба Вексен. Благодари ѝ от мое име за информацията, която ми предостави, ще ми е от голяма полза. — Той посочи към воините, които в този момент биваха връзвани за краката, за да бъдат провесени от клоните на святото дървото. — Благодари ѝ и за щедрото жертвоприношение към върховните богове, те безсъмнено ще го оценят.
Отец Ярви се надвеси рязко над нея, оголил свирепо зъби и в този момент маската падна от лицето ѝ и под нея Кол видя страх.
— Но също така кажи на първия пастор, че пикая на предложението ѝ! Дадох клетва да отмъстя на убийците на баща ми. Слънчева и лунна клетва. Кажи на баба Вексен, че докато и двамата с нея сме живи, между нас няма да има мир.
Достатъчно свиреп
— Ще те убия, недостригана кучко! — озъби се Рейт и се нахвърли върху нея. Ракки сграбчи лявата му ръка, Сориорн дясната и двамата с общи сили успяха да го удържат. Имаха огромен опит в това, в края на краищата.
Трън Бату не помръдна от място, само едното ѝ слепоочие заигра, когато стисна зъби.
— Хайде просто да се успокоим — каза мъжът ѝ, Бранд, и разпери широко длани на протегнатите си напред ръце, като пастир, опитващ да успокои подплашено стадо овце. — Сега сме съюзници, нали така? — Беше едър и як като бик, но от него не лъхаше заплаха. — Нека просто… нека застанем в светлината.
Рейт показа на всички какво мисли за идеята му като се усука в ръцете на брат си и успя да се извърти достатъчно, че да плесне една плюнка на лицето на Бранд. За беда пропусна целта, но иначе се изрази добре.
Трън изви презрително устни:
— Мисля, че някой трябва да тегли ножа на това побесняло псе.
Всеки имаше слабо място и думите ѝ жегнаха Рейт право в целта.
Той спря да се дърпа, килна небрежно глава на една страна и пусна една широка, вълча усмивка. Погледът му плъзна бавно към Бранд.
— А може пък аз да тегля ножа на страхливата ти женичка?
Открай време го биваше в започването на боеве, не беше и никак зле в приключването им, но нищо на този свят не можеше да го подготви за това с каква бързина се нахвърли към него Трън.
— Мъртъв си, белокосо копеле!
Рейт се дръпна рязко назад, с такава сила, че почти събори брат си, Сориорн и себе си в неловко кълбо от ръце и крака на доковете. Трима гетландци бяха необходими, за да удържат нея — навъсеният оръжейник, Хъннан, плешивият кормчия, Рълф и Бранд, преметнал една дебела, покрита с дълъг белег ръка през шията ѝ.
— Спокойно! — изкрещя Бранд като не спираше да се бори с мятащата се в ръцете му Трън. — Богове, спокойно!
Но явно никой не беше в настроение да го слуша. Разнесоха се гърлени ругатни, както откъм гетландци, така и откъм ванстерландци. Рейт видя побелели от напрежение кокалчета по дръжките на мечове, чу съскането на стомана, когато Сориорн разхлаби ножа си в канията на кръста му. Долавяше миризмата на насилие, много повече насилие, отколкото го беше мислил. Но така става то с насилието. Рядко пониква само в лехата, която си му отредил. Иначе просто нямаше да е каквото е.
Рейт оголи зъби — наполовина предизвикателна гримаса, наполовина усмивка — и усети огънят да изпълва гърдите му, дъхът му да свисти горещ в гърлото му, всяко мускулче по тялото му да се напряга до скъсване.
От това щеше да излезе достойна за песните битка, ако в този момент, в тълпата на мокрите от дъжда докове на Торлби, не се вряза като разярен бик Гром-гил-Горм.
— Достатъчно! — изрева кралят на Ванстерланд. — Какво е това жалко кълване между врабци?
Шумотевицата утихна. Рейт се отърси от брат си и Сориорн, но все така с вълча усмивка на уста. Трън се отърси от мъжа си, но без да спира да ругае под нос. Безсъмнено Бранд го чакаше тежка нощ вкъщи, но иначе, като цяло, нещата се бяха наредили добре. Все пак Рейт беше дошъл да се бие, с кого точно не го беше грижа.