Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Лесно е да си смел, когато Последната врата е съвсем мъничка в далечината, дребно, незначително нещо, нечий друг проблем. Но сега леденият дъх на Смърт по врата ѝ попари всякакъв кураж. Как лековато говори за смелост и кураж само допреди няколко часа. Сега разбираше какво означава малодушие.
Чу се пронизителен писък и после стана тихо, но тишината се оказа по-страшна от шума. Скара усети Дженър да я придърпва към себе си и долови миризливия му дъх по бузата си.
— Трябва да вървим.
— Страх ме е — прошепна тя.
— Мен също. Но ако просто си вървим невъзмутимо, имаме шанс да се измъкнем с приказки. Хванат ли ни да се крием обаче…
„Ще покориш страховете си само ако ги посрещнеш лице в лице“, казваше дядо ѝ. „Криеш ли се от тях, те ще покорят теб.“ Дженър открехна леко вратата, тя изскърца тихо и Скара се промуши навън. Краката ѝ трепереха така силно, че коленете ѝ почти се удряха едно в друго.
Едното ѝ босо стъпало се хлъзна в нещо мокро на пода. До вратата седеше мъртвец, а сламата на пода около него беше потъмняла от кръв.
Името му беше Борид. Един от воините, който някога беше служил при баща ѝ. Когато беше малка, я слагаше на раменете си, за да си откъсне праскова от овощната градина пред стените на Бейлова крепост.
Скара извърна бавно плувнали в сълзи очи по посока на гласовете. Погледът ѝ пробяга по пода, по натрошени оръжия и разцепени щитове. По още трупове, свити на кълбо, проснати по корем, по гръб с разперени ръце и крака, навсякъде между дървените колони, дали името „Гората“ на тронната зала на дядо ѝ.
В светлината край догарящото огнище в средата се бяха събрали хора. Прославени воини, с брони, оръжия и гривни по ръцете, обагрени в цветовете на пламъците и дълги сенки, разтеглени по пода към нея.
Майка Кайър стоеше сред тях, а също дядо ѝ, намъкнал набързо отесняла ризница и с вееща се в пълен безпорядък посивяла коса. Един висок, слаб воин се усмихваше приветливо на двамата си пленници. Имаше красиво, гладко и безгрижно като на дете лице. И въпреки това около него се беше оформило празно пространство сякаш останалите главорези не смееха да го доближат.
Яркия Йълинг, който не почиташе друг бог освен Смърт.
Звънкият му глас отекна в празната тронна зала:
— Така се надявах най-после да имам честта да се запозная с принцеса Скара.
— Тя е при братовчедка си, Лейтлин — отвърна майка Кайър. Същият глас, който ежедневно и неуморно бе поучавал, поправял и гълчал Скара, но сега леко разтреперан и с непозната нотка на ужас в него. — Където никога няма да я откриеш.
— О, ще я открием, дори там — каза един от воините на Йълинг, огромен мъж с дебел като на бик врат.
— И съвсем скоро, майко Кайър, съвсем скоро — добави друг, висок, с копие в ръка и рог на колана.
— Крал Удил ще дойде — каза майка Кайър. — Ще запали корабите ви, ще ви изтика обратно в морето.
— И как точно ще запали корабите ми, когато са на сигурно място в пристанището на Бейлова крепост? — попита Йълинг. — На сигурно място, зад веригите, чийто ключ ти сама ми даде.
— Гром-гил-Горм ще дойде — каза тя, но гласът ѝ се сниши почти до шепот.
— Надявам се. — Йълинг протегна ръце и много внимателно отметна косите на майка Кайър зад раменете ѝ. — Но ще е прекалено късно за теб. — Той извади меча си. Топката на дръжката му беше огромен диамант в златен обков, а стоманата на острието му беше излъскана до огледален блясък и почти заслепи Скара.
— Смърт чака всички ни. — Крал Фин пое дълбоко дъх през носа, изпъна се и вдигна гордо глава. В този момент Скара зърна проблясък от миналото, мъжът, който някога беше дядо ѝ. Той огледа залата и когато погледът му срещна нейния, по устните му пробяга бегла усмивка. После се свлече на колене. — Днес убиваш крал.
Йълинг сви невъзмутимо рамене:
— Крале, селяни. В очите на Смърт сме еднакви.
Той постави върха на меча в ямката между шията и ключицата на краля. Острието потъна до гарда на дръжката и излезе обратно с мълниеносна бързина. Крал Фин можа единствено да изпъшка тихо преди да умре и тялото му да се просне по очи в огнището. Скара замръзна като закована, дъхът ѝ спря, дори мислите ѝ сякаш спряха.
Майка Кайър се вторачи с широко отворени очи в трупа на господаря си.
— Баба Вексен ми даде обещание — запелтечи тя.
Кап, кап, кап. Кръвта закапа по пода от върха на меча на Йълинг.
— Само слабият се уповава на обещания.