Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
И той се извъртя, грациозно като танцьор, а стоманата в ръката му описа светла дъга в сумрака на тронната зала. Шурнаха черни пръски кръв, главата на майка Кайър изтрополи и се изтъркаля по пода, а тялото ѝ се свлече, омекнало, сякаш без едничка кост в него.
Скара се разтресе и дъхът ѝ секна. Това е просто кошмар. Трескав кошмар. Имаше нужда да легне. Клепачите ѝ запърхаха, коленете ѝ омекнаха и тя започна да се свлича, но Синия Дженър я сграбчи за ръката и я стисна здраво.
— Ти си просто робиня — изсъска ѝ той. — Не си отваряш устата. Не знаеш нищо.
Скара опита да укроти излизащия ѝ със скимтене, учестен дъх, когато чу да приближават тихи стъпки по пода. Някъде отвън някой започна да крещи.
— Я гледай ти — чу тя мелодичния глас на Йълинг. — Странна двойка имаме тук.
— Така е, господарю. Казвам се Синия Дженър. — Скара не можеше да повярва колко спокойно, невъзмутимо и дружелюбно говореше. Ако тя отвореше уста в момента, от там нямаше да излезе нищо освен хлипове. — Аз съм търговец, плаващ с лиценза на Върховния крал и току-що се връщам от пътуване по Божествена. На път съм за Скекенхаус, но се изви буря и ни отклони от курса.
— Явно си доста близък с крал Фин, щом си гост в тронната му зала.
— Умният търговец е близък с всички, господарю.
— Потиш се, Сини Дженър.
— Ами, честно казано, умирам от страх.
— Явно си умен търговец. — Скара усети лек допир под брадичката си и в следващия момент главата ѝ бе повдигната нагоре. Озова се очи в очи с човека, който току-що уби двамата ѝ най-близки хора, онези, които я бяха отгледали от дете. Приветливата му усмивка все още беше опръскана с кръвта им и бе така близо, че Скара можеше да преброи луничките по носа му.
Йълинг нацупи устни и подсвирна пронизително:
— При това търговец с много добра стока. — Той зарови длан в косата на Скара, нави на дългите си пръсти един кичур, после избута внимателно косата от лицето ѝ и я погали нежно с върха на палеца си по бузата.
„Трябва да живееш.“ „Трябва да водиш хората.“ Скара потуши страха си. Удави гнева. Лицето ѝ стана безизразно като на мъртвец. Робското лице не издава емоции.
— Ще изтъргуваш ли тази стока с мен, търговецо? — попита Йълинг. — Срещу живота си например?
— На драго сърце, господарю — отвърна Дженър. Знаеше си Скара, че майка Кайър постъпи като истинска глупачка като се довери на този мошеник. Тъкмо си пое дъх да го прокълне, когато усети пръстите му да се впиват още по-силно в ръката ѝ. — Но не мога.
— От опит знам, от дълъг и много кървав опит… — Йълинг вдигна окървавения си меч и опря острието в бузата си, като момиченце, прегръщащо любима кукла. Диамантът на дръжката искреше облян в жълти, оранжеви и червени отблясъци. — … че добре наточеното острие разсича с лекота дебело въже, оплетено от „не мога“.
Буцата на сбръчканата шия на Дженър подскочи, когато той преглътна.
— Не е моя, че да я продавам. Тя е дар. От принц Варослаф от Калийв за Върховния крал.
— Аа. — Йълинг остави меча си да се свлече бавно надолу и острието остави кърваво петно на бузата му. — Чувал съм, че Варослаф е човек, от когото всеки със здрав разум се страхува.
— Няма почти никакво чувство за хумор, така си е.
— Колкото повече расте властта на човек, толкова повече се стопява чувството му за хумор. — Йълинг смръщи вежди и обходи с поглед кървавата следа от стъпките си между колоните. И труповете на пода. — Върховния крал е същият. Не би било разумно да се забърквам в размяната на подаръци между тези двамата.
— Същото си мислех и аз през целия път насам от Калийв — отвърна Дженър.
Йълинг щракна с пръсти така силно, че прозвуча като удар на камшик и очите му грейнаха пълни с момчешки ентусиазъм:
— Ето какво ще направим! Ще хвърлим монета. Ези — можеш да си продължиш по пътя с това красиво създание, завеждаш я в Скекенхаус да мие краката на Върховния крал. Тура — аз те убивам и ѝ намирам по-удачно приложение. — Той плесна дружески рамото на Дженър. — Как ти се струва това, приятелю?
— Мисля, че баба Вексен ще погледне с лошо око на това — отвърна Дженър.
— Тя на всичко гледа с лошо око. — Йълинг се усмихна широко и гладката кожа в крайчетата на очите му се надипли на ситни бръчици. — Но аз коленича само пред една жена. Не пред баба Вексен, не пред майка Море, не пред майка Слънце, дори не пред майка Война. — Той хвърли монетата високо нагоре и златните ѝ страни заблестяха в тъмнината на Гора. — Само пред Смърт.
Той улови с рязко движение на ръката монетата във въздуха.
— Крал или простосмъртен, благородник или селяк, силен или слаб, мъдър или глупак. Смърт чака всички ни. — Разтвори пръсти и разкри лъскавата монета на дланта си.