Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Дядо ти мъртъв в погребалната си могила, жените на Йейлтофт ридаещи над труповете на синовете си, тази тронна зала изгорена до въглен и пепел, а ти, принцесо, с робски нашийник на врата и окована за трона на Върховния крал. На това казвам аз „изгубихме“. И затова, вместо изгубихме, казвам приехме условията им.
Лишен от всичкото си достойнство, крал Фин се свлече на стола си като провиснало на мачтата платно в безветрие. За Скара дядо ѝ беше несломим като баща Земя. Или пък просто не можеше да понесе мисълта за това колко детински заблудена бе в представите си за него.
Той преглътна наведнъж остатъка от ейла, оригна се и хвърли настрана позлатената чаша, за да бъде напълнена отново.
— Ти какво казваш, Сини Дженър? — попита кралят.
— В такава благородна компания, кралю мой, колкото може по-малко.
Синия Дженър беше дърт и опърпан хитрец, по-скоро разбойник и мошеник, отколкото търговец за какъвто минаваше. Лицето му беше грубо издялано, обветрено и съсухрено като стара статуя на носа на кораб. Ако зависеше от Скара, нямаше да бъде допуснат до доковете, камо ли на масата в тронната ѝ зала.
Майка Кайър, естествено, виждаше нещата иначе.
— Капитанът е крал, пък било то на кораб, вместо на държава. Опитът ти може да е от полза на принцеса Скара.
„Ама че наглост“, помисли си Скара.
— Уроци по политика от пират — смотолеви тя под нос, — при това неуспял.
— Не си мърмори под носа. Колко време прекарах в това да те уча как говори една принцеса? Една кралица? — Майка Кайър вдигна гордо брадичка и извиси глас. — Ако смяташ, че мислите ти заслужават да бъдат чути, изговаряй думите гордо, изтикай ги до всяко ъгълче на стаята, изпълни тронната зала с надеждите и желанията си, за да бъдат приети от всеки, който ги чуе! Ако се срамуваш от тях, по-добре си замълчи и просто се усмихни. Усмивката не струва нищо. Какво казваше, Дженър?
— Ами… — Дженър се почеса по оцвъканото с петънца теме и приглади оскъдните сиви кичури, очевидно невиждали гребен. — Баба Вексен смаза бунта в Ниските земи.
— С помощта на това нейно псе, Яркия Йълинг, който не почита друг бог освен Смърт. — Дядо ѝ сграбчи отново чашата преди робът да я е напълнил догоре и ейлът се разля по масата.
— И сега Върховния крал извръща поглед на север — продължи Дженър. — Иска да вкара в крак Удил и Гром-гил-Горм и Тровенланд…
— Е на пътя му — довърши вместо него майка Кайър. — Не се прегърбвай, Скара, не подхожда на една принцеса да седи така.
Скара се намуси, но въпреки това се изправи леко, доближавайки скованата, схващаща врата и напълно неестествена поза, която срещаше одобрението на пастора на Тровенланд. „Една принцеса седи така, все едно има опрян на шията нож“, все казваше тя, „Титлата не означава удобство“.
— Аз съм човек, привикнал да живее свободно, недолюбвам баба Вексен, нито нейния Единствен бог, ни данъците ѝ, ни законите ѝ. — Синия Дженър се почеса по изкривената челюст. — Но когато майка Море забърка буря, капитанът на кораба спасява каквото може. Свободата не е от полза на мъртвия. А от гордост и живите имат малко полза.
— Мъдри думи. — Майка Кайър размаха пръст на Скара. — Победеният днес, може да победи утре. Мъртвият е победен завинаги.
— Мъдрост и малодушие са понякога трудни за различаване — сопна се Скара.
Пасторът стисна зъби:
— Кълна се, научила съм те на достатъчно обноски, за да знаеш кога обиждаш гост. — Благородството се познава не по това колко уважение показваш на най-високопоставения, а по това, което показваш на най-низшия. Думите са оръжия. С тях трябва да се борави много внимателно.
— Смелост и дълголетие рядко вървят ръка за ръка — каза кралят и пресуши поредната чаша.
— Кралят и ейлът още по-малко — отвърна Скара.
— Не ми остана друго, освен този ейл, внучке. Воините ми ме изоставиха. Съюзниците ми ме забравиха. Дадоха клетви, корави като камък под топлите лъчи на майка Слънце клетви, но когато се струпаха облаци, станаха на прах.
Това беше самата истина. Ден подир ден Скара гледа към доковете, тръпнеше от нетърпение да види колко кораби ще пристигнат с Железния крал Удил от Гетланд, колко воини ще доведе със себе си славният Гром-гил-Горм. Ден подир ден. Дърветата се разлистиха, хвърлиха шарени сенки, после листата им пожълтяха и накрая окапаха. Но те така и не пристигнаха.
— Верността е присъща на кучетата, но е рядкост сред хората — отбеляза майка Кайър. — План, който се уповава на вярност, е по-лош от никакъв план.
— Какво тогава? — попита Скара. — План, уповаващ се на малодушие?
Колко стар ѝ се видя дядо ѝ, когато извърна към нея уморени очи и я лъхна с алкохолен дъх. Стар и сломен.