Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Нали ще наглеждаш Рудолф и Гизела, когато се върнеш във Виена? – за кой ли път попитах аз.
– Разбира се. Освен това там е и мама, тя ще се грижи за малките. Няма да им липсва нищо. Тя се радва отново да ги прегърне.
„Мама", императорската майка, иска ли питане! Чудесната съветничка на Франц Йозеф, сивото преосвещенство, всемогъщата ерцхерцогиня, как можех да я забравя? Спестих си отговора. Всяка дума по тази тема би била напразно усилие.
„ПОСЕНХОФЕН” 1862 – ВИЕНА 1865 ГОДИНА
„Тя се е върнала...”
Дали се дължеше на баварския въздух, или на нежните грижи на добродушно гълчащия ме доктор Фишер, но лятото в Кисинген съществено стабилизира увреденото ми здраве. Отново беше време да кроя планове за бъдещето. Знаех, че ме очакваха във Виена, ала преди да се изправя пред това предизвикателство, потърсих сили и подкрепа в моя любим „Посенхофен".
По най-различни причини обаче идиличните летни дни край Щарнбергското езеро се оказаха значително по-кратки и по-тревожни от предвиденото. Така например императорската свита, без която Франц Йозеф не ме пускаше да пътувам, се нахвърли върху безметежния дом на родителите ми с такава неприкрита арогантност и презрително свити устни, че дори клетата ми майка най-после придоби бегла представа за онази безочливост, на която бях изложена ката ден във Виена.
И понеже безброй роднински връзки свързваха баварската висша аристокрация с австрийската, всяка неприязнена дума по тайни пътища се връщаше обратно в „Поси".
Високомерните особи се мусеха и наричаха дома на родителите ми „голташко домакинство". Те разглеждаха под лупа родословното дърво на мамините придворни дами и изливаха порой от подигравки върху жени, всяка от които ми беше по-скъпа от цялата високоблагородна виенска тълпа.
Тереза Фюрстенберг например злобеела, че тези жени, с едно-единствено изключение, произхождали от готвачки, търговски щерки и тем подобни. В писмата си до Виена се оплаквала от непрестанния шум, от нравите по време на хранене и дори от кучетата в маминия дом. Едва ли не всяка бълха, загнездила се в козината на някое от животните, била преднамерена обида на рода Вителсбах към Хабсбургската монархия. Заключението на шикозната ландграфиня и нейните приятелки: кой би могъл да уважава императрица, произхождаща от подобни условия?
Ако исках да избегна шушукането, би трябвало да върна цялата си свита във Виена. И тъй като това не беше възможно, просто игнорирах дамите. През последните години бях постигнала голямо майсторство в това отношение. Дали някога ще ми бъде позволено да се обградя със спътнички, които да не служат на свекърва ми?
За щастие в „Посенхофен" не зависех от компанията на Фюрстенберг и другарките й. Моите „италиански сестри", както вече наричаха Мария – понастоящем бивша кралица на Италия – и Матилда, графиня Трани, ми предлагаха много по-любвеобилни и по-занимателни развлечения. Те също бяха дошли в „Поси" без съпрузите си; използвахме дните, за да задълбочим сърдечните си взаимоотношения.
Вече не бяхме баварски принцеси, ала в живота ни имаше много сходства. Никоя от трите не бе намерила в брака си дори подобие на онова щастие, което обединяваше Нене и княз Фон Турн унд Таксис или Лудвиг и неговата „проста гражданка" Хенриета. Бяха ни омъжили за монарси, за мъже от каймака на аристокрацията, но зад блясъка на големите имена се криеше пълна самота.
Така например съпругът на Мария беше с разклатено здраве; пламнала от смущение и неловкост, тя ни довери, че не водела с него нормален брачен живот, понеже той не бил способен на такъв. Затова пък царственият му брат, граф Фон Трани, компенсирал този факт, като преследвал с любезностите си не само Матилда, но и всички дами от обкръжението си, без да подбира много-много.
Предвид на тези обстоятелства дори мама си позволи да отправи извънредно необичайна критика към италианските братя.
– Искаше ми се дъщерите ми да имат способни мъже, мъже с характер – унило въздъхна тя. – Двамата италианци не са опора за жените си.
Замълчах си и се запитах какво ли би казала, когато научи за пълния размер на катастрофата? Мария още пазеше срамната си тайна, но рано или късно доктор Фишер щеше да се види принуден да съобщи на херцогинята какво се крие зад мнимата слабост на Мария, която той лекуваше по нейно желание.
Изгнанието в Рим, което Мария споделяше със съпруга си, със сестра си и с нейния мъж, беше направило самотното сърце на бившата кралица особено уязвимо за някои изкушения. По-специално – за обаянието на един белгийски граф, който служел като офицер в личната гвардия на папата. Арман дьо Лавай бил комендант на отряд от зуави20, командирован за охрана на двореца „Фарнезе", където се бил настанил бившият крал Франц II със съпругата си Мария. Разочарованата бивша кралица почти не оказала съпротива на изкусителната усмивка на белгиеца. Все пак била едва на двайсет и две години и бракът й бил само на хартия.