Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Точно тогава мина стюардесата — ах, Франка, какво страхотно швейцарско парче! Направо дрънка! Беше прекрасна, особено начинът, по който русите й коси падаха върху кремавото й поло. Каква потисната сексуалност! И тази секси златна значка с разперени летателни крилца на лявата й цица — стюардеса! Страхотна порода! Особено този тук екземпляр — в прилепнала червена пола с копринен черен чорапогащник, който тъй сладко шумолеше, докато минаваше край мен! Направо заглушаваше спускащите се колесници и всичко останало!
Всъщност последното, което си спомнях, бе, че завързах приказка с Франка, докато още чакахме на пистата на нюйоркското летище „Кенеди“. Тя ме хареса. Може би все още имах шанс. Довечера! В Швейцария! Двамата с Франка! Тайна афера в страната на тайните! С широка усмивка и с достатъчна сила да надвия мощния рев на самолетните двигатели „Прат енд Уитни“, извиках:
— Франка, любов моя! Ела тук. Може ли да поговорим за секунда?
Франка се завъртя на пета и застана в поза със скръстени под гърдите ръце, изметнати назад рамене и леко извит гръб, с физиономия, изразяваща единствено презрение. С какъв поглед ме фиксира само! Тези присвити очи… и стисната челюст… тези разширени ноздри… пълна отрова!
Е, това пък с какво го бях заслужил! Защо, по дя…
Преди да завърша мисълта си, прекрасната Франка се врътна на пета и отмина.
Къде отиде прословутата швейцарска любезност, за Бога? Бяха ми казали, че всички швейцарки са курви. Или това се отнасяше за шведките? Хммм, да… Сега, като се замисля, май за шведките ставаше дума. Все пак Франка нямаше право да ме пренебрегва! Бях платежоспособен клиент на „Суис еър“, мама му стара, а билетът ми струваше… е, сигурно струва цяло състояние. И какво получавах в замяна? По-широка седалка и по-добра храна? Да не говорим, че бях проспал шибаната им вечеря!
Изведнъж страшно ми се припика. Погледнах лампичката за предпазните колани — вече светеше. Мамка му! Няма да мога да устискам. Имам пословично малък пикочен мехур (докарваше Графинята до лудост), а бях спал цели седем часа. Да се ебат в гъза! Какво ще ми направят, ако стана? Да ме арестуват, че съм тръгнал да пикая? Опитах се да стана, но не можах.
Погледнах надолу. Бях закопчан не с един, а с цели четири колана, Боже милостиви! Бях прикован! Що за тъпа шега! Погледнах надясно.
— Поуръш — изсъсках, — събуди се и ме откопчай, гъз такъв!
Никаква реакция. Седеше си опънал се назад, с разтворена уста, дори една проточена лига проблясваше на сутрешната светлина. Отново, но този път по-силно:
— Дани! Събуди се, дявол го взел! Поуръ-ъ-ъш! Събуди се, бе, лайно, и ме отвържи!
Нищо. Поех дълбоко въздух и бавно извих глава назад, после с рязко движение напред го блъснах по рамото.
Секунда по-късно очите на Дани се опулиха и устата му моментално се затвори. Разтресе глава и се втренчи в мен през идиотските си прозрачни стъкла.
— Кво… кво става? Квосинапраил?
— Квосъмнапраил ли? Ти квосинапраил, кажи. Развържи ме веднага, говедо, преди да съм ти избил тъпите очила от шибаната ти тиква!
Дани пусна половинчата усмивка:
— Не мога. Щото тогава ще те усмирят с електрошокова палка!
— Какво? — попитах объркано. — Какви ги приказваш? Кой ще ме укротява с електрошок?
Дани пое дълбоко въздух и прошепна с поверителен тон:
— Слушай, имахме известни проблеми тук. Ти се юрна по Франка — посочи с брадичка по посока на ослепително русата стюардеса — някъде над Атлантика. Щяха да върнат самолета обратно, но аз ги убедих вместо това да те закопчеят и им обещах да не те пускам да ставаш. Но швейцарската полиция сигурно те чака на митницата. Струва ми се, че възнамеряват да те арестуват.
Напрегнах за момент краткотрайната си памет. Нищо. Със свито сърце казах:
— Нямам и най-малката представа за какво ми говориш, Дани. Нищо не помня. Какво направих?
Дани сви рамене.
— Награби я за циците и се опита да напъхаш език в устата й. Нищо кой знае какво, ако бяхме в друга ситуация, ама тука горе, във въздуха… е, тук правилата са малко по-различни, отколкото в офиса. Истината е, че… хм, все пак мисля, че тя всъщност те хареса! — Той разтърси глава и присви устни, сякаш за да каже „Изтърва страхотна мацка, Джордан!“, а сетне добави: — Но като тръгна да й вдигаш червената пола, тя взе, че се впрегна.