Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 159
Перейти на страницу:

Ричард напрегна взор, за да се опита да види по-ясно в полумрака, да опише силуета на нещо, което му се стори по-тъмно дори от околния мрак. Би могло да е сянка, поне така му се стори.

Докато се взираше, усещаше как отвръщат на погледа му. Беше сигурен, за разлика от предния път, че не само е наблюдаван, ами и долавя присъствие в стаята.

Присъствието бе леденостудено и зло.

Изобщо не искаше и да си представя какво би могло да е. В крайна сметка отвън в коридорите охраняваха неговите специално обучени гвардейци. Това не бяха войници, които заспиват на пост или се отегчават и губят съсредоточеност. Те бяха елитът на д’харанските войски. Никой от тях не би допуснал дори мисъл за заплаха да доближи Ричард и Калан.

Каквото и да беше, то не се бе промъкнало покрай гвардейците, охраняващи спалнята.

Каквото и да беше, то имаше тъмен и смътен силует и като цяло не бе особено едро. Нещо дебнеше, притихнало и безмълвно, вклинено между двата огромни тъмни гардероба.

Какво ли чакаше?

Навън се чуваше как вятърът вие и стене, как от време на време блъска врати, след което стихва и стаята пак потъва в тишина. Единственият звук вътре, който Ричард можеше да чуе, беше дишането на Калан и слабото съскане на горящия фитил на лампата.

Той беше сигурен, че онова, което наблюдаваше, не бе нищо повече от неясно тъмно петно или просто изглеждаше така, защото в спалнята беше толкова тъмно, че очертанията на сянката се размиваха.

Каквото и да беше, беше по-черно от катран.

Каквото и да беше, взорът му не трепваше.

Каквото и да беше, нямаше сърце.

На Ричард му хрумна, че може би наподобява куче, вторачено в тях.

Докато се взираше и напрягаше да види по-добре, осъзна, че май повече прилича на малко дете, навярно момиченце, пълзящо на четири крака, дългата й коса спусната над приведената глава, докато се примъква по пода.

Съзнаваше също така, че това не може да е истина. Нищо не можеше да припари в стаята. Поне така му се щеше да вярва.

Все едно дали беше истина или не, Ричард знаеше, че Калан вижда същото, което вижда и той. Усещаше как сърцето й блъска яростно в гръдния кош.

Мечът му беше изправен до нощното шкафче. Ричард се намираше по средата на леглото, прегърнал Калан. Оръжието бе извън обхвата му, точно там, където не би могъл да го стигне.

Нещо, някакво вътрешно усещане, му подсказа да не мърда.

После си рече, че може да не е било вътрешно усещане, а просто паника от това, че вижда тъмен силует да пристъпва към тях.

При всички положения предпочиташе да не се движи.

Съществото, ако изобщо беше същество, а не игра на притулената светлина или пък плод на въображението му, остана неподвижно като камък.

Ричард си каза, че ако се окаже просто сянка, ще се почувства като пълен идиот.

Но сенките не наблюдават.

Това ги наблюдаваше.

Неспособен да устои повече на безмълвното напрежение, той бавно, много бавно започна да се надига от Калан, за да се опита да достигне меча си.

Още с първото му помръдване съществото започна да се разгъва, постепенно да се изправя сякаш в отговор на движението. Чу се мек звук, отчетлив, като потракване на облечени в плат клечки. Или по-скоро като ударени една в друга кости.

Ричард замръзна.

Съществото не.

Щом онова се надигна, главата му започна да се завърта. Ричард чу сподавен пукот, все едно съществото бе мъртво и вкочанено и гръбначният му стълб пукаше от усилието да произведе движение.

Главата продължи да се вдига, докато Ричард най-накрая видя святкащи очи, които го фиксираха изпод свъсени вежди.

— Добри духове — пророни Калан, — какво е това?

Ричард не смееше дори да предположи.

Откъм другия край на стаята със светкавична бързина съществото внезапно скочи към леглото.

Ричард се метна към меча си.

Двадесет и пета глава

С КРАЙЧЕЦА НА ОКОТО СИ Калан видя как тъмното петно се стрелва към тях, докато Ричард се откопчваше от прегръдката й, за да се хвърли към стената.

Полетя към ръба на леглото, протегнал ръка да докопа ефеса на меча си. Изтърколи се от леглото, издърпа меча и с плавно движение се приземи на крака. Металическият звън на Меча на истината проряза тишината като гневен вик и изпрати вълна от тръпки по кожата на Калан.

Щом тъмната сянка скочи към тях, Ричард се завъртя, за да посрещне нападението лице в лице. Калан се наведе рязко, за да не стои на пътя на острието.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)