Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Сър.
Арнос продължи:
— Капитан Налус ме помоли да ви благодаря, че изпратихте трибуна по медицина и лечителите на Първи алерански да помогнат на ранените. Те са спасили много животи, които иначе можеше да бъдат изгубени.
— Няма нужда от благодарности, сър — той спря за секунда и добави. — В крайна сметка ние сме на една и съща страна.
Арнос постави следващата страница на купчината много по-силно, отколкото беше нужно.
— Това е всичко, капитане.
— Да, сър — каза Тави и напусна кабинета.
Арарис го последва, когато Тави напусна сградата и се отправи към конете.
— Какво е това? — тихо попита Арарис, когато се качиха на конете си.
— Нашите заповеди — отговори Тави. Положи максимални усилия, за да потисне гаденето, докато разгръщаше документа и го четеше. Конят му нетърпеливо танцуваше на място.
— Ох — възкликна той. — О, велики фурии.
Арарис се намръщи и наведе глава.
— Изпраща ни да охраняваме цивилните — каза тихо Тави. — Първи алерански трябва да ги ескортира на полето източно от тук. И…
Гласът му се пречупи и той не можа да продължи. Поклати глава и подаде заповедта на сингулара. Не го погледна как чете. Не можеше да откъсне очи от семействата, които се бяха скупчили на площада, бледи, мълчаливи и уплашени.
Гласът на Арарис звучеше несигурно поради шока и неверието, когато прочете на глас последните думи от заповедта.
— … там — каза той — да ги екзекутира.
Глава 13
— Сигурен ли сте, че трябва да ги сваляме? — попита Първият лорд. — Наистина ми се струва, че е по-добре да ги оставим, както са сега.
Те бяха спрели близо до стара изоставена пътека, за да утолят жаждата си с изворна вода, и Амара забеляза как Гай прикрива накуцване, докато останалите от тяхната малка компания ускориха в последните няколко ярда.
Сега Първият лорд седеше на походен стол, а Бърнард беше застанал на колене пред най-могъщия мъж в Алера, за да го събуе.
— Сигурен съм, сър — промърмори Бърнард. — Болката в краката трябва да се приема сериозно, особено след като сме вървели не чак толкова много.
— Признавам, че това донякъде ме притеснява — каза Гай. — Дори през последните няколко месеца ходих повече пеша, за да се подготвя за това.
— Ходенето по стълби и павета е много различно от преход през пресечена местност, сър — избоботи Бърнард. Ноздрите му се разшириха и той поклати глава. — Сега ще ви сваля ботушите. Усещам миризма на кръв, така че партенките ви може да са залепнали. Размърдайте пръсти, сър, а аз ще ги събуя възможно най-бързо.
Първият лорд направи гримаса и кимна.
— Нека да приключваме с това.
Без да задава въпроси, Амара застана зад Гай и го стисна за раменете. Беше невероятно чувство.
Въпреки че Първият лорд бе доста силен за алеранец на неговите години и въпреки че изглеждаше като четиридесетгодишен мъж, който е започнал рано да се прошарва, раменете му се усещаха тънки и дори крехки. Амара внимателно увеличи силата на докосването си. Последното нещо, от което се нуждаеше короната, беше да изкълчи рамото на Гай, докато Бърнард се грижи за краката му.
Ботушите заядоха и се наложи Бърнард да приложи усилие, като ги завърти внимателно, при което Гай изсъска от болка, докато накрая успя да ги свали. Както и очакваше, светлите партенки бяха потъмнели от кръв.
Бърнард въздъхна дълбоко и замислено се намръщи. После погледна Амара и каза:
— Графиньо, моля, вземете котлето и го напълнете с вода.
В начина, по който държеше главата си, имаше нещо напрегнато, помисли си Амара. Тя за миг замръзна, намръщи се и на лицето й се появи въпросително изражение.
— Вода, графиньо — повтори Бърнард и гласът му стана по-твърд. — Трябва да намокрим партенките, преди да ги сваля и да видя колко е лошо положението.
Тя свъси вежди, но донесе пълно котле, както той поиска. Трябваше им още четвърт час, за да стигнат до краката на Гай, да ги почистят и да разгледат раните. Миг по-късно той намръщено се облегна назад в стола.
— Колко е зле? — попита Гай.
Бърнард за момент го погледна внимателно, преди да каже.
— Виждал съм и по-лошо. Но е лошо, че са ви се появили мазоли. Откога започнаха да ви притесняват, сър?
— На моята възраст е трудно да забележиш още един източник на болка на фона на останалите — отговори Гай. — През първия ден не беше толкова лошо. Снощи беше съвсем приемливо и до тази сутрин беше поносимо.