Медуза: Мръвка за тигъра

Толкова лесно се сближихме, че понякога се чудех дали и тук не се бяха намесили микробите на Уордън. Морфи стана само Бура, Чин си беше Чин, а второто име на Анджи просто забравих. И трите ме наричаха галено Тари, както бе свикнала приятелката ми. Превърнахме се в едно голямо семейство.

Онези петдесет и петима, предпочели да останат и загинат, още бяха тежко бреме за ума ми и аз реших да проуча в какво се крие разликата между тях и моите спътнички.

Бура, както се оказа, била родена на Медуза, но преди заемала доста по-високо положение в гилдията. Още като момиче влязла в семейна група, включваща и изгнаник — безогледно решителен и рязък мъж с телосложение на бивол. Държал се със страховита грубост извън семейството си, но вкъщи бил мил и нежен. Тя се възхищавала на неговия непокорен дух, на презрението му към СН. Един ден му писнало да го привикват за задушевни разговори с копоите, избухнал и буквално разкъсал поредния досадник. За да отърват кожите, останалите от семейството били готови да дадат показания какъв убиец по природа е той и колко е неспособен да се „впише“ в обществото на Медуза. Бура обаче отказала. За това й прегрешение я преместили в друг град и я понижили до бригадир на обслужваща пътнически вагони смяна, при това без никаква надежда да се издигне отново. Според мерките на тукашната система се отървала сравнително леко, но когато пратената от СН психотехничка вместо да й намести верноподаническите чувства, я въвела в Съпротивата, тя вече била готова на всичко. Бързо станала предводителка на група — сестра 657, разбира се.

По-трудно ми беше да разбера Анджи. Никога досега не бе срещала изгнаници от цивилизованите светове, както и не бе успявала да си намери мястото и да се задоволи с него. Като хлапе настървено се надлъгвала с автоматичните врати на бусовете или изнасяла дреболии от магазините, без да я хванат. Сметнали, че е подходяща да продължи обучението си като строителен инженер. Мечтаела си тъкмо за такава работа, но много я потискали ограниченията, пълната липса на свобода за мисълта, отблъскващата еднаквост навсякъде. Не направила кариера. Скоро дори се отвратила от професията си. Пратили я да оценява разходите при подобряване на качеството в част от мрежата за бусове в Рошанд. И за нея поредната проверка при психотехник се превърнала във вратичка към Съпротивата… просто защото можела да се захване с нещо различно.

Тъй и не разбрахме коя беше другата храбра жена, която ни изведе от града с цената на собствения си живот. Решихме, че където и да е сега — ако изобщо беше някъде — тя завинаги има място в нашето семейство.