Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Че и отгоре — въздъхна Кеведо.
Облакътил се на масата, Гуадалмедина снижи гласа си.
— Снощи, при обстоятелства, които сега не мога да спомена, негово величество попита кой ще ръководи удара — направи пауза след думите си, за да ни даде време да осмислим значението им… — Задал е въпроса на един твой приятел, Алатристе. Разбираш ли?… И онзи му е говорил за теб.
— Казал е само чудесни неща, предполагам — рече Кеведо.
Аристократът го погледна, засегнат от това „предполагам“.
— Щом става дума за приятел, значи можете да си представите какво е говорил, пусто да остане.
— И какво е казал великият Филипо?
— Какъвто е млад и пристрастен към приключенията, показал е жив интерес. Дори е споменал, че може да се появи инкогнито тази вечер на мястото на товаренето на кораба, за да задоволи любопитството си… Но Оливарес надигнал вик до небесата.
Неловка тишина се възцари на масата.
— Само това липсваше — отбеляза накрая Кеведо. — Да се натовари на борда и австрийската династия.
Гуадалмедина въртеше чашата в ръцете си.
— Във всеки случай — каза след малко той, — успехът ще се отрази добре на всички ни.
Внезапно се сети нещо, пъхна ръка в жакета си и извади някакъв документ, сгънат на четири. Имаше печат на Кралския съд и друг — на полковника на кралските галери.
— Щях да забравя пропуска — каза той, като го подаде на капитана. — Дава ви право да пътувате надолу по реката до Санлукар… Съжалявам, но трябва да ти кажа, че щом пристигнете, ще се наложи да го изгориш. Оттам нататък, ако някой започне да задава въпроси, ще се оправяш сам, както намериш за добре — аристократът приглаждаше брадата си и се усмихваше… — Винаги можеш да кажеш, както в старата поговорка, че отивате в Санлукар за риба тон и за среща с херцога49.
— Ще видим как ще се държи Олмедийя — каза Кеведо.
— Във всеки случай няма какво да търси на кораба. Присъствието му е необходимо само за да се натовари златото. От теб зависи да го опазиш здрав и читав, Алатристе.
Капитанът гледаше документа.
— Ще направя, каквото мога.
— Така ще бъде най-добре за всички.
Капитанът пъхна листа под кожената лента във вътрешността на шапката си. Изгледаше невъзмутим както обикновено, но аз се размърдах на столчето си. Прекалено много кралско и прекалено много херцогско вмешателство имаше в тая работа, за да се чувства спокоен един обикновен войник и носач.
— Ще има протести от страна на корабовладелците, разбира се — каза Алваро де ла Марка. — Медина Сидония ще се разгневи, ала никой от замесените в тайния заговор няма да посмее да гъкне… С фламандците ще е по-различно. Там, ако почнат да негодуват, не им цепи басмата, а ги направи на пух и прах. Затова е важно всичко да прилича на някое от обичайните нападения: бандити, пирати и прочие — той надигна чашата си, като се усмихна хапливо… — Тъй или иначе, никой няма да подаде жалба за злато, което официално не съществува.
— Нека не ви убягва тая подробност — рече Кеведо на капитана, — че ако нещо се обърка, всички замесени ще си измият ръцете.
— Дори дон Франсиско и аз — уточни Гуадалмедина, без всякакъв опит да смекчи думите си.
— Точно така. Ignoramus atque ignorabimus50.
Поетът и аристократът останаха с очи, впити в Алатристе. Но капитанът, който продължаваше да се взира в брега на Триана, се задоволи само да кимне леко с глава, без да направи никакъв коментар.
— В такъв случай — продължи Гуадалмедина, — ти препоръчвам да си отваряш очите, защото ще пържат на кладата. Ти си този, който ще опере пешкира.
— Ако го пипнат — отбеляза Кеведо.
— В заключение — повтори настойчиво Алваро де ла Марка, — не трябва да се допуска да заловят никого — той стрелна един бърз поглед и към мен… — Никого.
— Което означава — отсъди Кеведо с присъщия си остър ум и умението да уточнява, — че имате само два изхода: или да успеете, или да се оставите да ви убият, без да гъкнете. Ясно ли е?
Нямаше начин да бъде казано по-ясно, но бих предпочел всяка неяснота пред такава яснота.
49
В залива на Кадис, между Бербате и Санлукар, има район, богат на риба тон. По време на владичеството на крал Фелипе II (1527–1598, крал от 1556) тези земи са принадлежали на влиятелния в двора дон Алонсо Перес де Гусман, херцог де Медина Сидония, който контролирал улова. Когато аристократът се намирал в тези свои имения, мнозина, под предлог, че отиват за риба тон, всъщност са търсели начин да се доберат до знатния херцог, за да му поискат услуга или просто за да бъдат забелязани. Оттам идва въпросният израз, който означава да правиш привидно едно нещо, но да преследваш друга, скрита цел. — Б.пр.
50
Не знаем и не искаме да знаем (лат.). — Б.пр.