Златото на краля

— Имате късмет — каза граф де Гуадалмедина, загледан в небето. — Времето в Санлукар ще е хубаво.

Същия следобед, преди да потеглим за нашата мисия (имахме уговорена среща с ковчежника Олмедийя на кея точно в шест часа), Гуадалмедина и дон Франсиско де Кеведо бяха пожелали да се сбогуват с капитан Алатристе. Бяхме се събрали в малка пивница в Аренал, построена от дъски и рогозки, плетени от растящата наблизо тръстика, долепена до една от стените на старите докове. Имаше маси с ниски столчета отвън, под грубия навес. По това време заведението беше спокойно и тихо, посещавано само от някой и друг моряк и съвсем подходящо, за да накваси човек устата и словата си. Откриваше се много приятна гледка — пристанищното оживление и товарачите, дърводелците и калафатите, които работеха по пристаналите на единия и на другия бряг кораби. Триана, в бяло, червено и охра, блестеше от чистота от другата страна на Гуадалкивир, с каравелите за сардини и малките обслужващи ги лодки, които сновяха между двата бряга, с латинските платна, опънати от следобедния бриз.

— За добра плячка — вдигна тост Гуадалмедина.

Всички надигнахме големите чаши от дебело стъкло и пихме. Виното не беше кой знае какво, но поводът беше важен. Но дон Франсиско де Кеведо би му се понравило да можеше да ни придружи в експедицията надолу по реката, но не беше в състояние да го стори по очевидни причини и това го караше да се гневи. Поетът продължаваше да бъде човек на действието и за него нямаше да е никакво неудобство да прибави към преживелиците си нападението на „Никлаасберген“.

— Бих искал да хвърля един поглед на набраните от вас хора — каза той, като почистваше очилата си с носна кърпа, извадена от ръкава на жакета.

— Аз също — отбеляза Гуадалмедина. — Готов съм да се закълна, че е живописна сбирщина. Но повече не можем да се бъркаме един на друг… Оттук нататък отговорността е твоя, Алатристе.

Поетът натъкми очилата си. Мустакът му се беше кривнал на една страна в саркастична гримаса.

— Това е много типично за начина на действие на Оливарес… Ако работата свърши добре, няма да има официални почести, но ако се провали, ще падат глави.

Отпи няколко големи глътки и остана загледан във виното с вглъбен вид.

— На моменти — добави той чистосърдечно, — чувствам безпокойство, че ви забърках в това премеждие, капитане.

— Никой не ме е принуждавал да го правя насила — рече Алатристе безизразно. Погледът му беше вперен в брега на Триана.

Твърдият тон на капитана предизвика усмивката на Алваро де ла Марка.

— Казват — прошепна той многозначително, — че нашият Фелипе е известен за подробностите. Би бил много щастлив, ако успее да преметне стария Медина Сидония и си представя какво би се изписало на лицето му, когато узнае новината… Разбира се, златото си е злато и негово католическо величество има нужда от него повече от който и да било друг на света.