Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Златото на краля
Златото на краля - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златото на краля

Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:

Завърнал се от Фландрия, където участва в обсадата на Бреда, капитан Алатристе получава тайно поръчение. Задачата е да набере отряд от наемни фехтувачи и всякакви други представители на подземния свят на Севиля, за да отвлече галеон, натоварен с огромно златно съкровище. Златото трябва да пристигне контрабандно в Испания, а честността и смелостта на Алатристе са гаранция, че дори закоравелите бандити няма да се осмелят да посегнат на него. Сцена на новото приключение на храбрия капитан е красивата и опасна Севиля, дворът с портокалови дръвчета около катедралата, където намират убежище преследваните от закона, тъмниците и моряшките кръчми в Триана, но интригата го отвежда чак до кралския дворец. Срещат се стари врагове и стари приятели, звънят шпаги, в сенките се крият злодеи, но накрая тържествуват приятелството, смелостта и честта.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 87
Перейти на страницу:

VII. За риба тон и за среща с херцога

Флотът пристигаше, и Севиля и цяла Испания, както и цяла Европа, бързаха да се облажат от камарите злато и сребро, натъпкани в трюмовете й. Ескортирана от Азорските острови насам от Атлантическата Армада, огромната ескадра, изпълнила хоризонта с платната си, беше навлязла вече в устието на река Гуадалкивир. Първите галеони, толкова натоварени със стоки и скъпоценности, че едва не потъваха, започваха да хвърлят котва при Санлукар или в залива на Кадис. В знак на благодарност към Бога, че флотът се беше отървал от бури, пирати и англичани, църквите отслужваха литургии и молебени. Корабостроителите и товарителите пресмятаха печалбите, търговците преподреждаха магазините си така, че да могат да поберат новите стоки и организираха транспортирането им до други места, банкерите пишеха до кореспондентите си, подготвяха кредитни писма, кредиторите на краля подреждаха квитанциите, които се надяваха да им бъдат изплатени в най-кратък срок, а чиновниците от митниците потриваха ръце и мислеха за собствения си джоб. Цяла Севиля се готвеше за събитието, търговията се оживяваше отново, вадеха се огнеупорните съдове и калъпите за сечене на монети, лъскаха се складовете в Златната и в Сребърната кула, Аренал гъмжеше от хора, тръгнали по делата си, навред се виждаха коли, плавателни съдове, зяпачи, а чернокожи роби и маври подготвяха кейовете. Хората премитаха и пръскаха вода пред портите на къщите и дюкяните, придаваха приличен вид на хановете, кръчмите и публичните домове и от най-горделивия благородник до най-изпадналия просяк и най-повехналата уличница, всички се радваха на богатството, като всеки се надяваше нещичко да стигне и до него.

— Имате късмет — каза граф де Гуадалмедина, загледан в небето. — Времето в Санлукар ще е хубаво.

Същия следобед, преди да потеглим за нашата мисия (имахме уговорена среща с ковчежника Олмедийя на кея точно в шест часа), Гуадалмедина и дон Франсиско де Кеведо бяха пожелали да се сбогуват с капитан Алатристе. Бяхме се събрали в малка пивница в Аренал, построена от дъски и рогозки, плетени от растящата наблизо тръстика, долепена до една от стените на старите докове. Имаше маси с ниски столчета отвън, под грубия навес. По това време заведението беше спокойно и тихо, посещавано само от някой и друг моряк и съвсем подходящо, за да накваси човек устата и словата си. Откриваше се много приятна гледка — пристанищното оживление и товарачите, дърводелците и калафатите, които работеха по пристаналите на единия и на другия бряг кораби. Триана, в бяло, червено и охра, блестеше от чистота от другата страна на Гуадалкивир, с каравелите за сардини и малките обслужващи ги лодки, които сновяха между двата бряга, с латинските платна, опънати от следобедния бриз.

— За добра плячка — вдигна тост Гуадалмедина.

Всички надигнахме големите чаши от дебело стъкло и пихме. Виното не беше кой знае какво, но поводът беше важен. Но дон Франсиско де Кеведо би му се понравило да можеше да ни придружи в експедицията надолу по реката, но не беше в състояние да го стори по очевидни причини и това го караше да се гневи. Поетът продължаваше да бъде човек на действието и за него нямаше да е никакво неудобство да прибави към преживелиците си нападението на „Никлаасберген“.

— Бих искал да хвърля един поглед на набраните от вас хора — каза той, като почистваше очилата си с носна кърпа, извадена от ръкава на жакета.

— Аз също — отбеляза Гуадалмедина. — Готов съм да се закълна, че е живописна сбирщина. Но повече не можем да се бъркаме един на друг… Оттук нататък отговорността е твоя, Алатристе.

Поетът натъкми очилата си. Мустакът му се беше кривнал на една страна в саркастична гримаса.

— Това е много типично за начина на действие на Оливарес… Ако работата свърши добре, няма да има официални почести, но ако се провали, ще падат глави.

Отпи няколко големи глътки и остана загледан във виното с вглъбен вид.

— На моменти — добави той чистосърдечно, — чувствам безпокойство, че ви забърках в това премеждие, капитане.

— Никой не ме е принуждавал да го правя насила — рече Алатристе безизразно. Погледът му беше вперен в брега на Триана.

Твърдият тон на капитана предизвика усмивката на Алваро де ла Марка.

— Казват — прошепна той многозначително, — че нашият Фелипе е известен за подробностите. Би бил много щастлив, ако успее да преметне стария Медина Сидония и си представя какво би се изписало на лицето му, когато узнае новината… Разбира се, златото си е злато и негово католическо величество има нужда от него повече от който и да било друг на света.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 87
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)