Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
От сградата излязоха още двама души, широкоплещест симпатичен мъж и висока слаба жена, която се стори позната на Ира. Девойката я позагледа в лицето и я позна. Да, това беше Каменска от милицията, бившата колежка на чичо Владик Стасов. Жената запали цигара и като се подпря на едно дърво, започна да приказва с широкоплещестия. Ира скочи от пейката и се втурна към тях.
— Здравейте — задъхано поздрави тя. — Аз съм Ира Терехина. Помните ли ме?
По лицето на жената се мярна някакъв странен израз, но Ира беше готова да се закълне, че това не беше изненада.
— Здравей, Ира — спокойно отговори тя. — Разбира се, че те помня. Сигурно си дошла да посетиш братчето и сестрите си?
— Ми да, ама не ме пускат. Павлик ме чака, обещах му, че ще дойда днес — каза на един дъх Ира. — Вие не можете ли да ме вкарате, а? Моля ви.
— Не мога, Ира. Бих се радвала да ти помогна, но в момента влизането на външни хора в отделението е забранено. Там работа оперативна група, следовател, експерти. Така че не бива да има други хора.
— Но аз съм купила плодове, череши, бонбони. — Ира жално я погледна и й показа двете найлонови пликчета, които държеше в ръцете си. — Павлик ме чака. Оля и Наташа също. А към десет трябва да ида на работа. Ако дотогава не ме пуснат, ще трябва да нося всичко обратно. Моля ви.
— Добре, дай торбичките — кимна Каменска, — аз ще ги предам. Всичко ли е за Павлик?
— Не — разбърза се Ира, — за Павлик е тази кесия, вътре има череши, банани и ябълки, и още този пакет, това са бонбони. Но му кажете да не изяжда всичко сам, нека почерпи децата от стаята. Бонбоните изобщо не бива да ги яде, има алергия към шоколада, нека ги раздаде на децата. А това тук са плодове за момичетата, има две кесии, всичко вътре е по равно. Няма да объркате, нали? Да, и кажете на Наташа — тя е по-голямата, лежи в седма стая, — че още не съм намерила книгата на Голдман, но непременно ще я намеря, нека да не се тревожи. Вече ми казаха къде се продават учебници по математика, тия дни ще отскоча дотам и непременно ще я купя.
— Голдман ли? — сега вече Ира видя, че Каменска наистина се изненада, и то много. — Сестра ти иска учебник по висша математика?
— Ми да, така ми каза. Тя ужасно много учи, много е способна.
— Аз имам този учебник. Ако искаш, ще ти го дам.
— А много ли е скъп? — попита Ира, на която от дете бяха внушили, че за всяко нещо трябва да се плаща, защото без пари е само сиренцето в капана за мишки.
— Не зная — сви рамене Каменска. — Учебникът е мой, навремето съм го купила за една-две рубли, нещо такова, но беше преди много години. Ще ти го подаря.
И в същия миг Ира се засрами, че не помни как се казва тази жена. Фамилното име помни, но малкото и бащиното е забравила. Колко неудобно… Няма да се обръща към нея с „другарко Каменская…“
— Ася, излагаме се на голям риск — внезапно се обади широкоплещестият, който до този момент разсеяно се оглеждаше настрани. — Родителите ни забелязаха и вече тръгват насам със своите чанти и пакети. Ще ни бъде трудно да обясним защо правим изключение заради Ира. Я дай на мен торбичките.
Той ловко ги подхвана, като почти насила ги измъкна от ръцете на девойката и с бързи крачки се насочи към порталната врата на болницата, където бяха паркирани милиционерските коли.
— Ма къде ми понесе багажа? — с тревожно недоумение попита Ира, проследявайки го с поглед.
— Не се притеснявай, след известно време ще се върне и ще занесе торбичките в отделението. Иначе ще се наложи да приемем пакетите на цялата тълпа. Всички видяха как дойде при нас и ако бях взела нещата ти да ги отнеса в отделението, щеше да се получи много некрасиво. Съгласна си, нали?
— Общо взето, да. — Ира леко се усмихна. — Някак си не съобразих. А вие там скоро ли ще свършите? Има ли смисъл да чакам?
— Откровено казано, не. Има много работа, навярно ще откараме до много късно. По-добре иди да си починеш. От сутринта си на крак.