Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Как мислите, защо?
— Трудно е да се каже. Вероятно е възрастов проблем. Малашченко вече е прехвърлил седемдесетте, ако си загуби работата, вече няма да намери друга. Чувството за собствено достойнство не му позволява да възхвалява Богомолов, но здравомислието му подсказва, че все пак не бива да си търси уволнението. А Семаков е доста по-млад, той лесно може да си намери друга работа, защото като човек, който работи със зрителите, със сигурност има добри връзки във всякакви сфери, така че при всяко положение няма да остане без работа, затова плюе Богомолов наляво и надясно, не крие чувствата си.
Настя помълча, обмисляйки чутото. Беше готова да се подпише под всяка дума на Сташис. И искрено не разбираше откъде е у това младо момче способността да разбира хората и техните подбуди.
— Антоне, къде сте учили?
— На „Волгин“, защо?
— И никъде другаде?
— Никъде другаде. Защо, трябвало е да завърша и нещо друго ли? Сергей Кузмич каза, че вие сте учили в Московския държавен университет.
— С удоволствие бих се поучила и на „Волгин“ — позасмя се Настя, — но по мое време там не приемаха момичета, само момчета. Така че университетът бе за мен принудителна мярка, аз от самото начало смятах да работя в милицията. Всъщност няма значение. И последният въпрос — за нашия екскурзовод преводач. Той как ви се стори?
— Тарикат — засмя се Антон. — Тоя Федотов през всякаква дупка ще мине. Почти на сто процента съм сигурен, че се занимава с нас не от любезност, а изключително от желание да е в течение на всичко и да знае с кого разговаряме. Разбира се, би искал да знае и за какво разговаряме, и изобщо, как върви следствието. Но засега не мога да разбера дали това е банално любопитство, или го води някакъв специален интерес.
— Да, и аз не мога — въздъхна Настя. — Но е неприятно човече, нали?
— Да — съгласи се Сташис. — Хлъзгав някак. Идва ми в повече.
Антон се качи в своята кола и замина, като нахално обърна през две непрекъснати линии. Като проклинаше своето законопослушание, Настя дълго пътува в обратната на своята посока, докато не видя знак, разрешаващ обръщането. Въпреки очакванията, стигна до дома си доста бързо, независимо че беше петък вечер, когато колите по пътищата обикновено до късно са много.
Вкъщи я посрещнаха мирис на супа от бъбреци и кисели краставички и съпругът й с дебел том с някакъв научен труд в ръцете.
— Льошка! — възторжено извика Настя, — сварил си разсолник! Мечтала съм си за него цяла седмица.
— Само срещу разкази за театъра — строго заяви Чистяков и свали очилата си за четене. — Мечтал съм за тях цял ден. Открай време ми се иска да надникна от другата страна на завесата, за да разбера как се подреждат нещата там.
Тя бързо се преоблече и се втурна към кухнята, към заветната тенджера. Разсолникът беше точно както го обичаше, гъст, с булгур.
— Льоша — много сериозно каза Настя, докато бършеше с кърпа измитата чиния, — и аз бих искала да науча как са уредени нещата там. Но се страхувам, че не е по силите ми. Театърът трепетно пази тайните си. Знаеш ли, уж всички разказват всичко, никой не мълчи, никой не отказва да отговаря на въпросите, и все пак нищо не се разбира. Сигурно за да разбере театъра, човек трябва да се роди и да умре в него.
Тя заспа бързо и дълбоко, сънува някакви неразбираеми неща, но посред нощ се събуди с мисълта: Тоя натрапник, помощник-режисьорът Федотов, също е от гвардията на мразещите художествения ръководител Богомолов. И работата дори не е в начина, по който ни разказваше за Лев Алексеевич. Именно той ни организира срещата със Семаков. Със същия успех можеше да ни каже, че се е разбрал с Красавина, която очевидно ще е на работа на следващия ден. И Красавина със сигурност щеше да ни пее колко забележителен човек е Богомолов. Но Федотов ни отведе именно при Семаков, който дори не се опита да скрие от нас неприязънта си към Богомолов. Какво пък, броят на мразещите расте. Интересно, колко е голям? Ох, усеща сърцето ми, ще се видим в чудо с Антон в този театър.
Завеждащата трупата, подвижна възрастна жена, която работела в театъра повече от десет години и познавала всички, се оказа запалена почитателка на Лев Алексеевич Богомолов и явно беше включена в свитата на приближените. Тя многословно и убедено говори какъв забележителен човек бил Богомолов, колко талантлив и оригинален бил. Не й достигна смелост открито да избягва въпросите на Настя и Антон, беше принудена да отговаря добросъвестно и подробно, но при това постоянно повтаряше: „Теоретично това е възможно, но не и в нашия театър. При нас не е така“.