Кралят на казиното

— Но ние се съмняваме…

— Че на кого са нужни нашите съмнения, Костя? Ония там по върховете не могат да се нарадват, че най-после са се отървали от един подобен главобол. Дори може и те да имат пръст? Отде да знам!

— Слушай! — приповдигна ръка Меркулов, намери сред материалите доклада на хонконгския оперативник и прочете: — … на срещата присъства господин Анатолий Павлов, редактор в издателство „Прогрес“.

— Трябваше да почнеш от по-горе. По-интересно е.

— Не бързай като пърле пред майка си — недоволно промърмори Меркулов. — Смяташ, че трябва да стоим настрана?

— Трябва да притиснем Скореца и Гаргата…

— Няма с какво, а с блъф не можеш да ги стреснеш. Е, добре. Битово убийство, така да бъде. Хвала и чест на хонконгската полиция! Прав си — всички ще бъдат доволни. Но ние с теб все пак ще си имаме едно наум… Минаваме към втория въпрос. Виж какво съобщава хонконгският агент: „В ресторант «Виктория» се състоя среща на г. Иванов с лидерката на движението «Прогресивни жени» госпожа Л. И. Стрелникова.“ Повтори ми какво ти каза по този повод Саргачов?

— Ами отишли на ресторант с Павлов и не щеш ли, заварили там Ваня.

— Значи Саргачов подлива вода на полковника… Защо?

— И аз се питам… И това не му е за първи път. — Турецки кимна към снимката на Робърт Уест: — Накисна своя приятел от детството, а заедно с него и Павлов. И то без да съм го дърпал за езика.

— Обича да вади кестените от огъня с чужди ръце?

— Абе ще се наложи ние да ги вадим! Но доста парят!

— Сега Саргачов свири първа цигулка при вицепремиерката — отбеляза Меркулов, прехвърляйки пикантните снимки.

— В какъв смисъл?

— И в този също — метна настрана снимките зам. главният прокурор. — А може и за някои други работи!

— Саргачов обича Лариса Ивановна. Това е стара история, още от ученическите им години.

— Да де, още повече, защото я обича — загадъчно произнесе Меркулов. — А тоя плик какъв е? Не е разпечатан.

— Донесоха ми го на аерогарата. Господин Би ме помоли да го предам на човек от висок ранг, на когото имам доверие. А друг по-близък от тебе, Костя, си нямам.

Меркулов отвори плика, извади отвътре някакви компютърни разпечатки и бегло ги прегледа.

— Копия от изпратена информация до ФСБ — каза той, като подаде листата на Турецки. — Това са документи! Могат да ни свършат добра работа… И така, какво имаме с тебе, Саша? — Меркулов взе чист лист хартия, нарисува в центъра един кръг и написа името на вицепремиерката. — Ето какво. Тук, по средата, е Лариса Ивановна Стрелникова… Прекарваме стрелка. Тук, да речем, е редакторът Павлов, до него — картоиграчът Робърт Уест. Пиша го до него, защото двамата са комбина, заедно обикалят задграничните казина… Тук ще сложим Валерий Степанович Саргачов. Ето, това са приятелите на нашия уважаем вицепремиер… Интересна компания. Да предположим, че информацията, изпращана от господин Би, изтича от отдела, в който работи Павлов…