Годината на Кобрата [bg]

— Какво? — изпусна празната си чаша Хоремхеб и тя се разби на парчета. Рамзес само клатеше глава.

— Това дете — продължих аз — е било тайно изнесено от Ахетатон чрез един митанийски благородник и съпругата му и заведено в родината им. По-късно лорд Ай разбира за това. Успява да издири младежа и го води обратно в Египет, където той умира. Ай се закле, че е било по естествени причини. Пентжу винаги е подозирал, че Ай го е убил. Тялото му е погребано някъде в Долината на царете. Та онова, което се опитвам да разбера — вдигнах ръка за търпение аз, — е дали Ай винаги е имал кръвна вражда с Тутанкамон? Дали е виждал в него първопричината за падението на дъщеря си, тъй като, както знаете, Нефертити отказваше да приеме Хийа и отчаяно се опитваше да убие малкия Тутанкамон?

— Искаш да кажеш, че кръвната вражда е продължила? — попита Хоремхеб бавно. — Че за Ай смъртта на Тутанкамон е справедлива?

— Възможно е — измърмори Рамзес.

— Лорд Рамзес, позволи ми да изкажа на глас мислите ти — отсякох аз. — Гледал ли е Ай на Тутанкамон като на узурпатор? Ако Хийа е могла да роди едно дете на Пентжу, защо да не роди и две? Какво доказателство имаме, че Тутанкамон е плът от плътта на Ехнатон? Дали Ай — задъхвах се вече аз — е решил да го убие и затова ни е изпратил далече от Египет? Което ме връща към причината да си стиснем ръце, генерал Хоремхеб. Искам да живея. Искам да оцелея. Не ме интересува потеклото на Тутанкамон, а самото дете — едва успях да сдържа треперенето в гласа си. — Обичах го като собствен син, дадох думата си да го защитавам. Ако Ай е оцапал ръцете си с кръвта му, аз ще оцапам своите с тази на Ай.