Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
Серия: Малазанската империя #2
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Артлайн Студиос
ISBN: 978-954-2908-88-3
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?

Перейти на страницу:

— Знам само един.

Генист погледна към другите офицери — нито един от тях не се смееше. Всъщност нито един не се усмихваше дори. Внезапно и Мос надяна най-сериозното си изражение.

— Но това е невероятно, нечувано. Мислех си… всички смятахме… че си мъртъв.

— Добре.

Мъжът пристъпи напред и погали врата на жребеца на Генист.

— Юмрук Генист Урдрел, може ли да ползвам коня ви за малко?

Генист зяпна мъжа.

— Моля? Какво искаш? Защо?

Капитан Мос бързо скочи от коня си.

— Вземете моя, господине.

Ток се обърна към него.

— Името ти, войнико?

— Мос. Капитан Мос.

— Е, благодаря ти, капитан Мос, за това, че ми отстъпваш коня си.

Ток-старши скочи на седлото, кимна на събраните офицери и се насочи към строените кавалеристи.

Двама офицери се приближиха и издърпаха юздите от ръцете на Генист. Юмрукът посегна към меча си.

— Не бих правил това на твое място — прошепна Мос. — Превъзхождат ни числено.

Генист го изгледа злобно.

— Аз имам две хиляди…

— Така ли? Ще видим.

— Какво имаш предвид, в името на брадата на Беру?

Мос кимна към конниците зад Генист и той се обърна.

Ток-старши яздеше напред-назад пред строените малазанци.

— Има ли ветерани сред вас? — извика той с глас, който лесно достигна до Генист. — Има ли ветерани от походите? Сержанти? Знаменосци? Познавате ли ме? Знаете ли кой съм? Кой съм аз? Кажете ми!

Генист чу отговори, но не можа да различи отделните думи. Сред тълпата се понесе развълнувано мърморене.

— Познавате ли ме? — изкрещя Ток. — Бях начело на крило под прякото командване на Дасем при Валан, когато превзехме Тали! Бях в Ном Пърдж! Привлякох сетите към Империята!

Кръвта на Генист изстина и той започна сериозно да се замисля да не би този мъж наистина да бе Ток, а не някакъв хитър разбойник, който опитва да се възползва от името. Дъхът на Гуглата! Ток-старши, най-великият кавалерийски командир, който Империята бе имала! В името на Бездната, преди него не бе имало имперска кавалерия. Думите му смразиха кръвта в жилите на Генист. Спомни си кой беше водил преговорите със сетските племена и след кого бяха тръгнали хилядите сетски копиеносци, минавайки през целия Кюон и стигайки чак до Фалар. Генист се обърна към портите на крепостта и предусети какво ще види там. Петима старейшини, яхнали жребците си, го наблюдаваха. С бели кожи на раменете, с копия, от които висяха муски от бяла вълна.

Подземни Богове! Какво ще става тук?

От редиците се надигна вик, който се издигна до скандиране.

— Ток-старши! Ток-старши!

Остриетата изсвистяха от ножниците и се издигнаха за почест към небето.

Ток-старши!

Дори Мос, който стоеше до коня на Генист и галеше долната си устна с палец, започна да приглася тихо:

— Ток-старши…

Трета глава

И тъй Трейк се въздига. Кой може да каже какво влияние ще има това върху братята и сестрите му? Първи герои до последния. И те ли ще се издигнат? Сега ли е времето на дивите, свирепи богове? Жестоки богове за едно отчайващо жестоко време?

Тол Гет, естет

Даруджистан

Пръчката и скиптърът се намираше южния квартал на Външния кръг на Ли Хенг. Това място не означаваше нищо за новодошлите в града, но за местните значеше само едно: бедност. Защото Ли Хенг беше град на Кръгове или сгушени един в друг концентрични квартали. В центъра на града беше Вътрешното огнище, с Двореца в средата, а в средата на Двореца — Градският храм, обител на Покровителката. Сега, при малазанското управление, преосветен за пълния пантеон от кюонталийски богове, герои и духове покровители. Около Вътрешното огнище се простираше Големият междинен кръг, където се намираха старите знатни семейства на Ли Хенг, най-богатите търговски къщи и всички правителствени служители. След това идваше Малкият междинен кръг, още по-широк. Тук се въртеше по-голяма част от градската търговия, защото Ли Хенг се намираше в сърцето на Кюон Тали, на половината разстояние между двата бряга и на главния търговски път, свързваща Унта с далечната провинция Тали на запад, а търговията бе поминъкът на града. Около Малкия междинен кръг се простираше Външният — четвъртият и най-широк от всички. Тук се намираха претъпканите жилища на работниците, работилниците, загражденията за добитъка и гетата на сетските заселници и другите чуждоземци.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?