Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Аз съм сержант, ефрейторе.

— Тъй вярно, капитане.

Сторо въздъхна и прокара ръка по щръкналата си, късо подстригана коса. Погледна към другите двама сапьори.

— Какво ще кажете вие? Фурия?

Фурията присви очи и се замисли.

— Ако разполагаме с всички ресурси на града, можем да го направим за година.

— Слънчев?

Слънчевия се намръщи, хвърли през рамо съдържанието на чашата си, изкашля се и избърса устата си с ръкав.

— Безполезно. Никакъв смисъл. И без това не е било ров.

Сторо се вгледа в сумрака на ниското помещение за гости.

— Всички местни казват, че е било ров. Дори се гордеят с древния си ров.

Слънчевия изсумтя презрително.

— Не е било ров.

— Тогава какво е било?

Наричаха този войник Слънчевия заради ужасните му усмивки, повече прилични на злобни, зъбати гримаси. Той ги удостои с една от тях.

— Първо, наистина има река Идрин, която минава през града, но тя е кална река, идваща през сухата равнина. Твърде непредвидима, за да напълни един ров — и без това е само тиня. Второ… ей, Фурия! Кой е най-лесният начин да вдигнеш стените?

Фурията примигна, но усмивката й бе много по-приятна.

— Да снижиш земята.

— Точно така. Било е яма. Голяма яма. Не някакво приятно езерце с жаби, огряно от луната. Прашен изкоп, пълен с боклуци, трупове на кучета и всякакви такива лайна.

— Добре, разбрах!

Сторо направи знак на Естал, жената на ханджията, да им донесе още пиене.

— Няма нужда да изпадаш в подробности.

Слънчевия се намръщи.

— Не изпадам в подробности. С Фурията и Треперко направихме изкоп до дъното. Това намерихме. Трупове на кучета и лайна.

Естал тропна голяма гарафа бира на масата пред Сторо. Той изгледа хората си един по един. Още не бе решил дали е ядосан или облекчен от това, че продължаваха с игрите и лошите навици, които ги бяха превели през множество битки в северен Дженабакъз. Помнеше как Слънчевия и Фурията играеха на камъни със защитниците на Мот, крещейки ходовете си в нощта. Сторо разтри челото си с палец и отпи дълбока глътка от евтиното пиво.

— Така. Няма да правим ров.

Треперко поклати глава.

— Няма начин. Или всъщност… не знам. Фурията има нещо наум.

Тя обви ръце около себе си, наведе се през масата и прошепна:

— Да запълним ямата.

Тя млъкна и се огледа. Сторо объркано проследи погледа й — мястото бе празно, с изключение на неколцина пияни охранители на кервани. И Естал.