![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
— Разбира се — каза Нер’зул, този път по-спокойно. — Ще ти кажа, ако науча нещо. Все пак ти си моят чирак, нали?
Гул’дан засия.
— Винаги готов да служа, господарю.
Доволен, той се поклони и остави Нер’зул сам.
Нер’зул се отпусна на кожите, които му служеха за легло. Той сложи вързопа в скута си и се помоли на предците: макар че Дуротан не бе успял да доведе водача на дренаите, то поне да е успял да се сдобие с нещо ценно.
Шаманът си пое дълбоко дъх, развърза вързопа и остана с отворена уста. Върху меката кожа бяха положени два блестящи кристала. Нер’зул предпазливо докосна червения и ахна. През тялото му премина енергия, вълнение и чувство на сила. Ръцете му пожелаха да хванат оръжие, въпреки че той от години не се нуждаеше от такова нещо, но все пак сега копнееше да размаха едно. Той по някакъв начин разбра, че ако този кристал бе негов, целта му щеше да е правдива. Какъв дар беше това за орките! Трябваше да разбере как да подчини на целите си тази гореща, червена страст за борба, която се криеше в центъра на този камък. Нужни му бяха огромни волеви усилия, за да го пусне.
Той дишаше дълбоко, успокоявайки се и прочиствайки съзнанието си. Следваше жълтият. Нер’зул го сграбчи. Вече знаеше какво да очаква. Отново почувства топлината и енергията, които излъчваше. Но този път нямаше вълнение, нямаше настойчивост. Докато държеше жълтия кристал, съзнанието му се проясни и той осъзна, че досега бе виждал нещата сякаш през гъста мъгла. Шаманът не можеше да открие думи, с които да го опише, но имаше чистота, яснота и точност във всичко. Всъщност беше толкова интензивно и ясно, че Нер’зул започна да усеща проясняването на съзнанието си като болка.
Той изтърва кристала в скута си. Бляскавата яснота, остра като нож, по някакъв начин отслабна. Нер’зул се усмихна. Щом не може да предостави Велън на Кил’джейден, поне тези ценни неща можеха да успеят да успокоят величественото същество.
Кил’джейден освирепя.
Нер’зул се разтресе пред гнева му, просвайки се на земята, шептейки „Прости ми…“, а Кил’джейден беснееше. Той стисна очи, очаквайки болка, каквато не беше усещал досега, но изведнъж гневът секна.
Нер’зул внимателно пое риска да погледне към благодетеля си и видя, че Кил’джейден отново изглежда спокоен, уравновесен и сияен.
— Много… съм разочарован — измърмори Красивия. Той премести тежестта на тялото си от едното си копито на другото. — Но знам две неща. За това е отговорен вождът на клана Фростулф. Затова никога повече няма да му се доверяваш за толкова важни задачи.
Нер’зул почувства облекчение и едва не припадна от това силно усещане.
— Разбира се, милорд. Никога повече. Но все пак… открихме тези кристали за вас.
— Няма да са ми от голяма полза — каза Кил’джейден.
Нер’зул потръпна.
— Но мисля, че може да помогнат на хората ти в борбата срещу дренаите. Това е ваша битка, нали?
Сърцето на Нер’зул отново се сви от страх.
— Разбира се, господарю! Такава е волята на предците.
Кил’джейден го изгледа за миг, а в искрящите му очи проблясваха пламъци.
— Такава е моята воля — каза просто той и Нер’зул нервно кимна.
— Разбира се, разбира се, такава е волята ви и аз ви се подчинявам.
Кил’джейден изглеждаше доволен от отговора и кимна. После изчезна, а Нер’зул отново се отпусна и избърса обляното си в пот от ужас лице. С крайчеца на окото си той долови нещо бяло да проблясва. Гул’дан беше видял всичко.
„От известно време планирахме атаката и снощи, когато Бледата Дама не се появи, отрядът ни се придвижи към малкия спящ град. Никой не остана жив, дори и няколкото деца, които открихме. Запасите им — храна, брони, оръжия, някакви странни неща, които не познаваме и захвърлихме — всичко това бе поделено между двата съюзени клана. Кръвта им, синя и гъста, сега съхне по лицата ни, докато танцуваме и празнуваме.“
В писмото пишеше още нещо, но Нер’зул не го прочете. Нямаше нужда. Макар подробностите да се различаваха, същността винаги беше една и съща. Успешна атака, славно клане и радост от пролятата кръв. Нер’зул се загледа в купчината писма, които беше получил само тази сутрин — бяха седем.
С всеки изминал месец, дори през дългите и тежки зимни месеци, орките все повече усъвършенстваха атаките си срещу дренаите. С всяка своя победа те научаваха по нещо за врага си. Камъните, които Дуротан бе дал на Нер’зул, наистина се оказаха полезни. Нер’зул ги използваше, отначало сам, но после и в компанията на други шамани. Те нарекоха червения кристал „Сърцето на яростта“32 и откриха, че когато го носи водачът на нападението, не само се бие с повече енергия и ловкост, но и подчинените му черпят от силата му. На всяка нова луна камъкът се предаваше от един клан на друг и беше много желан. Но Нер’зул не познаваше орк, който би го откраднал за себе си.
32
„Сърцето на яростта“ — Heart of Fury (англ.). — Б.пр.