Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Почука на вратата с разтуптяно сърце. Чу приближаващи се стъпки и вратата се отвори. Мъж на нейните години, с дърводелски дрехи и защитни очила, вдигнати на челото, я погледна въпросително. Изглеждаше добре и Ана за секунда изгуби самообладание.
– Здравей – каза после. – Аз съм Ана. Вчера говорихме по телефона.
– Ана! Да, точно така. Извинявай, не исках да бъда груб. Така се увличам в работата, че забравям всичко останало. Влизай, добре дошла в хаоса.
Той отстъпи встрани и я пусна да мине. Ана се огледа. Хаос безспорно беше добра дума, за да се опише обстановката вътре. Но същевременно с това нямаше как да не забележи потенциала на мястото. Винаги бе имала тази способност. Сякаш притежаваше чифт вълшебни очила, които можеше да сложи когато си поиска и да види крайния резултат.
Мортен проследи погледа ѝ.
– Остава ни още малко работа, както виждаш.
Ана тъкмо щеше да отговори, когато по стълбите се зададе руса, слаба жена.
– Здравей, аз съм Ева – каза тя и се избърса в един парцал.
Ръцете и дрехите ѝ бяха покрити с боя, а по лицето и светлата ѝ коса също имаше ситни пръски. Остра миризма на терпентин накара очите на Ана да се насълзят.
– Извинявам се за външния ни вид – добави Ева и вдигна ръце. – По-добре да пропуснем здрависването.
– Няма проблеми, все пак сте насред ремонт. По-притеснително е... ами, всичко останало, което ви е на главата.
– Ерика разказа ли ти? – каза Ева, по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.
– Чух за пожара и... за другото – каза Ана.
Да откриеш кръв под пода на собствения си дом беше толкова абсурдно, че тя дори не знаеше как да се изрази.
– Стараем се да продължим с ремонта, доколкото е възможно – каза Мортен. – Не можем да си позволим да оставим къщата така.
Откъм вътрешността на къщата се чуха гласове, последвани от разцепване на дъски.
– Експертите още са тук – обясни Ева. – Разбиват целия под в трапезарията.
– Сигурни ли сте, че е безопасно да останете тук?
Ана осъзнаваше, че въпросът е малко нахален, но нещо в двойката пробуди майчинския ѝ инстинкт.
– Тук ни е добре – каза Мортен беззвучно.
Вдигна ръка, за да прегърне Ева, но тя като че предусети намерението му, защото направи крачка встрани и Мортен свали ръката си.
– Значи, имате нужда от помощ? – каза Ана, за да ги разсее.
Атмосферата беше толкова напрегната, че ѝ беше трудно да диша.
Мортен, изглежда, прие с благодарност смяната на темата.
– Както казах по телефона, не знаем как да продължим, когато приключим с основната част от ремонта. Не ни бива много в обзавеждането.
– Направо ви се възхищавам. Захванали сте се с доста сериозен проект. Но накрая къщата може да изглежда фантастично. Предлагам леко старомоден, рустикален стил, със захабени бели мебели, бледи цветове, романтични рози, красиви ленени тъкани, калаени съдове и необичайни дребни предмети, които да хващат окото.
Картините хвърчаха пред очите ѝ, докато говореше.
– Не става дума за разни скъпи антики, по-скоро находки от битпазара, както и нови мебели в старомоден стил, които ние сами можем да състарим. За целта са нужни само малко стоманена вълна, вериги и...
Мортен се засмя и изражението му се разведри. На Ана това ѝ допадна.
– Наистина знаеш какво искаш – каза той. – Продължавай, мисля, че идеята харесва и на двама ни.
Ева кимна.
– Да, точно така си го представях. Просто не разбирах как може да се осъществи – каза тя, но после сви вежди. – Финансите ни са силно ограничени, а ти може би си свикнала да разполагаш с голям бюджет, както и да ти се плаща добре...
Ана я прекъсна.
– Знам какво е положението. Мортен ми обясни. Но вие ще сте първите ми клиенти и ако сте доволни от работата ми, ще мога да взема препоръка от вас. Сигурна съм, че ще се разберем за цена, която ви устройва. А що се отнася до самото обзавеждане, идеята е да изглежда все едно мебелите са наследствени и втора ръка. Ще го приема като предизвикателство да похарча възможно най-малко пари.
Ана ги погледна с надежда. Безкрайно много ѝ се искаше да получи работата и това, което каза на Ева и Мортен, беше самата истина. Да преобрази детската колония в перлата на архипелага би било фантастичен успех, който освен това би привлякъл клиенти към новия ѝ бизнес.
– Аз самата съм едноличен търговец, така че разбирам точно какво имаш предвид. Word of mouth20 е най-важното нещо за бизнеса.
Ева я гледаше почти срамежливо.