Мрачни дни [bg]

Скълдъгъри остана неподвижен за момент.

— Добре — отвърна най-после, в гласа му нямаше и следа от гняв. — Валкирия, ще се справиш ли?

Момичето бавно кимна. Тези резки промени в настроението на детектива започваха да я тревожат.

— Отлично. Ако извадим късмет, една от изброените нишки ще ни заведе при Скарабей. Обаждайте се, ако откриете нещо. Валкирия?

Момичето се обърна и излезе от шивачницата. Нощта беше студена, но поне още не валеше. Двамата със скелета закрачиха към Бентлито.

— Можех да кажа нещо.

— Моля?

— Преди малко ти каза, че съм можел да кажа нещо, да изразя съмнения, когато ми е станало ясно, че Скарабей е бил натопен за убийството на Вангард. Просто се съгласявам с теб.

— Като се съгласяваш, защо не си направил нищо?

Стигнаха колата. Скълдъгъри отключи, но двамата останаха отвън.

— Когато започна войната — каза детективът, — аз все още имах плът и кръв. На първо място бях баща и съпруг, а едва след това воин. После Серпин изби семейството ми, уби и мен и нещата се промениха. Върнах се и вече бях само и единствено воин, нищо друго. Войната беше всичко, което имах на този свят. Не харесвах Ерсън Вангард и не бях съгласен с него. В очите ми той беше слабост, която влияеше лошо на хората, разколебаваше ги, пречеше, а тогава ние не можехме да си позволим да търпим някой да ни пречи. Ако Вангард продължеше да изнася речите си, да прави опити за преговори с Меволент, ние щяхме да изгубим войната или поне аз бях твърдо убеден в това. Няколко години по-късно открих, че подозренията на Мериторий са били напълно основателни. Меволент е планирал да се престори, че приема мира, предложен от Вангард, а после да прегрупира силите си на по-изгодни позиции и да удари изненадващо, с цел да се разправи с всичките си врагове само в една-единствена кървава нощ. Това откритие ми носеше нещо като успокоение — все пак имах съзнанието, че поръчката на Мериторий за ликвидирането на Вангард в края на краищата е била правилно решение.

— Значи одобряваш факта, че Мериторий е наредил убийството на невинен човек.

— Бушуваше война — отвърна Скълдъгъри. — Тежки решения се взимаха всеки ден. Поръчката на Вангард беше едно от тях.

Няколко дъждовни капки паднаха от нощното небе. Валкирия не помръдна.

— През живота си съм вършил ужасни неща, Валкирия. Неща, които ме преследват и мъчат. Някои от тях са били неизбежни. Други… не, но въпреки това аз съм ги извършил. Заради греховете си трябваше да остана от другата страна на портала, защото там ми е мястото. Трябваше да се оставя да ме преследват и изтезават вечно, докато костите ми се разпаднат на прах. Но ти ме последва в ада и ме върна обратно. Аз може и да те разочаровам, но ти никога не си ме разочаровала. И никога няма да ме разочароваш.